gradsko-zemedelie

Онлайн-карта показва парцелите в София, подходящи за градско земеделие

Онлайн-карта показва кои са терените, подходящи за развитие на градско земеделие в София. Картата е разработена от Софпроект-ОГП и вече е достъпна в интернет.

Картата има за цел да подпомогне развитието на градското земеделие. Тя показва всички параметри на местата, където развива или може да се развива градско земеделие. Черните точки в нея показват вече съществуващите земеделски градини в големия град. По-многобройните зелени точки пък разкриват парцелите, където е подходящо да се създадат градски земеделски градини.

Картата е фокусирана върху територията пападаща в границите на София-град и попадащите в нея административни райони. Отбелязано е местоположението на съществуващи към момента градски градини.

Водещ елемент в картата са зелените точки в слой „най-подходящи терени“. Това са насочващи маркери за местоположението на терени, определени по редица критерии, като най-подходящи за развитието на градско земеделие в границите на София-град. Терените, върху които се акцентира, представляват поземлени имоти – общинска публична, общинска частна или частна собственост, които са подходящи за градско земеделие.

Екипът, разработил картата, включва седмина специалиста – двама ландшафтни архитекти, двама архитекти, двама урбанисти и един ИТ експерт.

rome-2989238_960_720

Рим забранява дизеловите автомобили от 2024 г.

Кметът на Рим обяви плановете на градската управа да забрани достъпа на дизелови автомобили в центъра на града от 2024 г. нататък. С това Рим стана поредният европейски град, който обяви война на мръсното гориво.

В усилията си за по-чист въздух и по-малко задръствания в градския център кметът Вирджиния Раги каза вчера, че кметството ще приеме „крути мерки“, включително пълна забрана за използването на частни дизелови двигатели в историческия център на Рим.

Рим вече направи някои стъпки в опит да ограничи трафика в центъра – с цел подобряване на качеството на въздуха в дните с високо замърсяване. Като цяло обаче подобни правила не са стриктно спазвани в града.

Сега обаче Рим ще последва примера на други големи европейски градове, определяйки краен срок за окончателна, постоянна забрана на замърсяващите автомобили. Очаква се скоро да бъдат обявени и други стъпки в тази посока. Решимостта на грдските власти се подхванва и от забележителното решение на върховния немски съд, който постанови, че германските градове имат право да налагат незабавни забрани за дизеловите автомобили, за да намалят замърсяването на въздуха в градските центрове. Очаква се в резултат на това решение Щутгарт и Дюселдорф да станат първите германски градове, които да предложат планове за забрана на дизеловото гориво.

Pier-40-2100-by-DFA-3-1020x610

Водоустойчиви кули ще издържат на двуметрови наводнения в Ню Йорк

Нюйоркската архитектурна фирма DFA разкри плановете си за 19 цилиндрични жилищни кули, които могат да издържат на 2 метра покачване на морското равнище. Те са предназначени за парцел в Манхатън и са базирани на решетъчни фасади с много растителност. Кулите са проектирани да отговорят на липсата на достъпни жилища в града, които да са устойчиви на наводнения.

Кулите ще предлагат апартаменти, както и развлекателни и търговски площи, и ще са предназначени за терен, който понастоящем е зает от паркинги и футболно игрище. Очаква се сградите да функционират като плаващи острови в случай на наводнение. Най-ниските апартаменти са разположени на 1,50 метра над очакваните нива на водата при силна буря. Издигната пътека преминава по протежение на основата и свързва поредица от обществени павилиони.

“Сед 2050 г. чести наводнения ще започнат да поглъщат бреговата линия, затова красивата палуба се превръща в плаващ остров с нови пътеки, построени да свърват еволюиращата екоситема от влажни зони на Манхатън”, казват от DFA.

Архитектите са проектирали комплекса като отговор на строителните тенденции в Ню Йорк. Те го описват като дългосрочно решение, което ще “предпази града от бързите промени в околната среда и ще защити бъдещите поколения хора”.

 

Графика: DFA

sofia-2337926_960_720

С настоящото темпо София няма как да стане зелен град

На вниманието на:
Йорданка Фандъкова,
кмет на София;
Йоана Христова,
заместник-кмет,
Направление „Зелена система, екология и земеползване“’, СО;
Елица Панайотова,
координатор „Зелена София”, АРС;
Нина Макарова,
директор, дирекция ‘“Околна среда“’, СО;
Елен Герджиков,
председател,
Столичен общински съвет;
Лорита Радева, председател,
Иван Велков, зам.-председател,
Постоянна комисия по опазване на околната среда,
земеделие и гори, СОС
Лилия Христова,
обществен посредник
на Столична Община

Госпожо Фандъкова,

през 2012 година Столична община разработи и прие своята стратегия “София – зелен град”.

През октомври 2015 г. в среща с Инициативен комитет „София – зелена столица“ и в общественото пространство, чрез медиите, лично оповестихте, че София ще кандидатства в конкурса на Европейската комисия „Европейска зелена столица“.

Малко повече от година след това, в края на 2016 г., бе сформиран и специален екип, който да подготви тази кандидатура. Той бе обособен под шапката на „Асоциация за развитие на София“ предвид нейния ценен опит в подготовката на подобни кандидатури.

Две и половина години след декларацията, че София иска да се нареди сред най-зелените столици на Европа – и че процедурата е вече задействана – в началото на 2018 година стана ясно, че с помощта на грант от Европейската банка за възстановяване и развитие ще бъде изготвен План за действие „Зелен град“. Той следва да е факт през май 2019 г. Това означава, че три години и шест месеца след решението за кандидатстване в конкурса „Европейска зелена столица“ София ще има план как да стане зелен град.

Госпожо Фандъкова, скъпи градоначалници,

с подобно темпо на напредък в посока „зелен град“ София няма как да стане зелен град не само в рамките на мандата на настоящото ръководство на столицата, но и но в рамките на периода, в който глобалните глобалните температури ще се увеличат с опасните 1,5 градуса над прединдустриалните равнища! Погледнете приложените снимки: управляваният от вас град тъне в сиво одеяло подобно на великата Лондонска мъгла от 1952 г. и е в реална екологична криза!

Твърдения от вида на това, че „днес въздухът в София е по-чист в сравнение с 2011 г.“ и „Въздухът в София става все по-чист през последните години“ на министъра на околната среда Нено Димов (1) поставят под въпрос намерението на управлението на града да разреши проблема, заради който неведнъж столичани вече излизат и на протест на улицата (2).

След толкова години декларации за зелена политика, ние, обикновените граждани, можем да отчетем твърде малко екологични постижения, най-вече изграждането на столичното метро.

В същото време:

Не е известно СО да предвижда значително развитие на модерни топлофикационни системи в кварталите, които се отопляват на дърва и въглища, въпреки установения факт, че точно оттам идва най-голямото замърсяване на въздуха през зимата (3).
Не е известно СО да се ангажира с решителни мерки, каквито са глоби или такси за комини (отдавна приети политики в западните държави), както и за силно замърсяващи превозни средства.
С изключение на инвестициите в изграждане на метрополитена, в бюджета на СО продължава да липсва значима инвестиционна програма за намаляване на замърсяването (мащабно залесяване, нови топлофикационни мрежи, велоалеи, велосипеди и споделени електромобили и т.н.) Мерките за чистота на въздуха на СО бяха силно критикувани от неправителствени организации, но не бяха коригирани и продължават да са формално оправдание за липсата на активна политика.
Изключването на гражданския сектор и неправителствените организации от инициативите за „зелен град“ допълнително подкопава усещането за искрено желание за реални действия (4). Та нима е възможно един милионен град да стане „зелен“, като старателно отблъсква гражданите и гражданските организации и се стреми да ги отстрани от екологичните инициативи? В крайна сметка градът е за хората, както нееднократно подчерта поканеният от самите вас уважаван архитект от световна величина – Ян Геел. И хората в София, или поне по-голямата част от тях, следва по необходимост да бъдат активни и мотивирани участници за успешното реализиране на подобен план, сега или в бъдеще.
Не е известно да има прогресивен пилотен проект, финансиран от СО, който да демонстрира модерните тенденции при устойчивите сгради.
Проектът „Зелена София“ към АРС все още няма уеб сайт, година след създаването си; дейността му е изцяло неизвестна на обществеността, а работата на екипа е позната на тесен кръг заинтересовани лица и организации, разчитащи на добрата воля на екипа да споделя подробности за дейността си.
Предвид горното, намираме, че хубавата идея за София като зелен град, уви, е опропастена.

Недостижима изглежда вече възможността София да се състезава с другите европейски зелени столици. В тази надпревара София е напълно обезоръжена.

Не на последно място потенциалната „зелена“ идентичност на града можеше да е лицето, което посреща високите гости от ЕС за „Европейското председателство“ на България. То можеше да остави у тях трайно положително впечатление. А подобно впечатление би било най-добрата реклама не само на София, но и на държавата ни, пред Европа. Уви, това не се случи – пропусната е е една колосална „рекламна“ възможност!

Независимо от това смятаме, че не е късно да започнем съвместно да предприемаме ефективни стъпки по настоящите екологични предизвикателства – за да не водим евентуално същия разговор след нов петгодишен период.

Днес от критично значение за столицата е гражданите да бъдат опазени от осезаемото изменение на климата. То вече се случва – и в България, в София (5). Дъждовете стават все по-проливни, бурите – все по-стихийни, засушаванията – все по-дълги. Ефектът на градския топлинен остров допълнително увеличава тежестта на летния зной.

Цената, която гражданите заплащат за тези промени, е висока сега и ще става все по-висока. Наводнените и разбити улици, разрушените настилки, съсипаните инфраструктури в големия град костват стотици хиляди данъчни левове.

Наводненята в домовете са преки щети – други стотици хиляди левове разходи.

Екстремните горещини застрашават здравето на мнозина уязвими. Това натоварва здравната система. Новини като тази на 1 юли 2017 г., че 260 души са колабирали и петима са починали от жегата само в София, зачестяват всяко следващо лято.

Замърсеният въздух причинява астма, бронхит, ХОББ и други белодробни заболявания, инфаркти, инсулти6. Тези проблеми още повече натоварват здравната система и уви, водят до загуба на човешки живот. 18 хиляди души годишно загиват в България от замърсен въздух (7). Ако 1/6 от населението на страната живее в София, това значи, че в този град средно 3000 души загиват всяка година заради мръсния въздух!

Здравните проблеми водят и до напълно необосновани, но съществени по размер финансови загуби за националната икономика (продължаваща да е последна по своя размер сред страните от ЕС).

Битката за зелен град вече не битка за отличие. Днес това е битка за здравето и живота на жителите на столичния град.

Всеки ден загубено време в тази битка се заплаща с много финансови ресурси, но най-лошото – със здраве и с човешки животи.

Скъпи градоначалници,

наложително е да предприемете решителни, безкомпромисни и неотложни действия за справяне спешно с крещящия екологичен проблем на София и с непосредствените заплахи за качеството на нейната среда за живот. Като жители на този град всички ние сме пряко заинтересовани от това.

Продължаваме да желаем нашите идеи и инициативи в тази насока да бъдат възприемани и осъществявани от ваша страна, по начините, широко възприети и популярни в цяла Европа.

В частност, очакваме от всички вас

– осигуряване на участие на гражданите и гражданските структури в процесите на планиране и подготовка на проектите, реализирани на територията на Столична община;

– осигуряване на участие на гражданските структури в управлението и мониторинга на планирането, проектирането, изпълнението на проекти (в т.ч. комитети за наблюдение, специални комисии, работни екипи);

– открити и прозрачни за гражданите процедури с акцент върху обратната връзка от гражданското общество, в това число и публични дискусии извън рамките на стандартизираното работно време, както и публичност и прозрачност на предприетите действия на база обратната връзка от гражданските структури.
Оставаме в очакване на вашия отговор,
Сдружение “Велоеволюция“

Фондация ЕкоОбщност

Българска соларна асоциация

Сдружение „Див Рошков“

ГИ “Зелени релси в София”

Био Град София

Хранкооп – София

ГИ „Спаси София“

MOVE BG

Екологично Сдружение „За Земята“

Индустриален клъстер Електромобили

Провокад

Българска асоциация за електрически превозни средства

Електромобили.БГ

Don’t DIY

Фондация ФОРУМ

ГИ “Релсов обществен транспорт”

Инициатива „Зеленият град“ (Асоциация на производителите на декоративни растения в България и Съюз на ландшафтните архитекти)

Съюз на урбанистите в България

Институт за нулевоенергийни сгради

Фондация “Зеленика”

БАГИС

Българско дружество за защита на птиците

Сдружение Термално Нормално

Български съвет за устойчиво развитие

Cleantech България

denkstatt България

Сдружение “Натуралистично”

Координатор: Група Град
1 – http://www.segabg.com/article.php?id=883560, https://www.dnevnik.bg/zelen/2017/11/22/3083374_vuzduhut_v_sofiia_stava_po-chist_prez_poslednite/

2 – https://www.dnevnik.bg/zelen/2018/02/05/3124097_jiteli_na_tri_stolichni_raiona_organizirat_dnes/, http://dnes.dir.bg/news/sofia-vasduh-protest-mrasen-26881372, https://offnews.bg/obshtestvo/protest-sreshtu-mrasnia-vazduh-v-4-stolichni-kvartala-zashtitnitci-na-674193.html

3- по данни на ИАОС

4- съгласно доклада за създаването на „План за действие за „Зелен град“ (СОА18-ВК66-303 / 12.01.2018) , не се предвижда участие на гражданския сектор в комитета по управление и в комитета по наблюдение на разработването на ПДЗГ.

5 – София е сред 10-те града в Европа, които в периода до 2100 г. ще са най-потърпевши от суши и горещи вълни – с увеличение до 14 пъти спрямо сегашните нива, по данни на анализ на Университета в Нюкасъл. За проучването: https://phys.org/news/2018-02-europe-cities-extreme-weather-previously.html#jCp

6 – по данни на СЗО

7  – 151-315 на 100 хиляди, по данни на комисията по замърсяването и здравето „Lancet”, http://www.thelancet.com/commissions/pollution-and-health

bulgaria-2400026_960_720

София трябва да очаква все повече екстремни жеги и суши

Знаково изследване на всички 571 големи европейски градове показа, че въздействието на наводненията, сушите и горещите вълни в периода 2050-2100 г. ще надхвърли всички досегашни прогнози. Проучването, дело на Нюкасълския университет, за първи път анализира промените в наводненията, сушите и горещите вълни за всички европейски градове, използвайки всички налични климатични модели. София ще е сред най-засегнатите градове, показва изследването.

Публикувано в академичното списание Environmental Research Letters, проучването показва:

  • влошаване на горещите вълни във всички 571 града в Европа
  • увеличаване на засушаванията, особено в Южна Европа
  • увеличаване на речните наводнения, особено в северозападните европейски градове
  • потенциално увеличаване на всички метеорологични заплахи при повечето европейски градове

Използвайки прогнози от всички налични климатични модели (свързани със сценария RCP8.5, което означава 2,6°C до 4,8°С увеличаване на глобалната температура), екипът е изградил три възможни сценария за бъдещето на климата в Европа – песимистичен, среден и оптимистичен. Дори и най-оптимистичният обаче предвижда увеличаване на дните с топлинни вълни едновременно с покачване на максималните температури и то във всички европейски градове.

Южноевропейските градове ще страдат от най-големите увеличения в броя на дните с горещи вълни. Централноевропейските градове ще страдат от най-голямо покачване на температурата по време горещини – с 2°C до 7°С в оптимистичния сценарий и с 8°C до 14°C при „воския“ сценарий.

Що се касае до сушите и наводненията, при „ниския“ сценарий засушванията ще засегнат само южноевропейските градове, докато речните наводнения ще се влошават само в северозападните.

Като цяло Европа ще страда от засушавния, които ще станат до 14 пъти по-страшни т наблюдаваните до днес.

„Въпреки че южноевропейските региони са приспособени да се справят със сушите, степента на промяна може да се окаже отвъд „точката на пречупване“, коментира д-р Селма Гуереро, водещ автор на доклада. Освен това за повечето градове сушата идва в комплент с набор дт други клиамтични опасности. Това „подчертава значителното предизвикателство, пред което са изправени градовете, когато става дума за управлението на климатичните рискове“.

Дъблин, Хелзинки, Рига, Вилнюс и Загреб вероятно ще изпитат най-крайното увеличение на наводненията. При сценария с висока степен на въздействие няколко европейски града могат да се окажат изправени пред над 80% увеличение на пиковите речни покачвания, в т.ч. Сантяго де Компостела в Испания, Корк и Уотърфорд в Ирландия, Брага и Барселос в Португалия и Дери/Лондондери в Обединеното кралство.

Стокхолм и Рим ще отчетат най-голямото увеличение на броя на дните с топлинните вълни. Прага и Виена трябва да очакват най-голямото увеличение на максималните температури по време на топлинни вълни.

Лисабон и Мадрид трябва да се готвят за най-голямото увеличение на честотата и силата на засушаванията.

Атина, Валета, Никозия и София ще изпитат най-силните едновременни увеличения на сушите и горещите вълни едновременно.

Прогноза за климатичните екстреми в Европейските градове:

Наводнения:

  • Дъблин
  • Хелзинки
  • Рига
  • Вилнюс
  • Загреб

Горещи вълни:

  • Атина
  • Никозия
  • Прага
  • Рим
  • София
  • Стокхолм
  • Валета
  • Виена

Суша:

  • Атина
  • Лисабон
  • Мадрид
  • Никозия
  • София
  • Валета
bees-486871_960_720

Запустели терени в Детройт се превръщат в градски пчелни ферми

Някои пустеещи градски терени в Детройт са на път да се преобразят в симпатични градски пчелни ферми. Промяната е дело на гражданската инициатива „Detroit Hives“ (Детройтски кошери). Организацията има за цел да опазва пчелите, като превръща безстопанствените градски парцели в пчелини. Зад начинанието стоят двама младежи – Тимоти Пауле и Никол Линдзи. Двамата вече са преобразили един пустеещ терен в място със зеленчукова градина и три кошера.

“Detroit Hives” се опитва да се справи с няколко проблема едновременно – опазването на медоносните пчели, опустиняването на земи в града, както и образоването на хората относно биологичната роля на пчелите. Вдъхновението за инициативата дошло от една съвсем тривиална ситуация. Пауле бил настинал, когато местен продавач му препоръчал да си купи чист домашен мед и да яде от него, за да оздравее по-бързо. Пауле бил впечатлен от лечебната роля на меда. Заедно с Линдзи по това време обсъждали проблемите, които възникват заради опустиняването на някои градски терени. Така двамата решили да „кръстосат“ отглеждане на пчели и облагородяване на пустеещите парцели.

Двамата изкарали курсове по пчеларство и купили първия свободен парцел за 340 долара. Сега на мястото на пущинака има градина и хиляди пчели бръмчат наоколо, а съседите обичат фермата, според Линдзи. „Местните хора казаха, че искат да сме се били появили там по-рано, преди 10, 20 години. Тази област винаги е била място, където хората изхвърлят боклуците си. Затова когато дойдохме там, ние създадохме усещането, че това място има цел. Съседите наблюдават района, за да се уверят, че хората вече не изхвърлят боклуци там“.

Двамата инициативни младежи работят съвместно с благотворителна организация за грижа за бездомници, на която даряват част от добития мед. Друга част продават, за да подкрепят развитието на фермата си.

air-3052118_960_720

В 5 немски града пускат безплатен обществен транспорт

Правителството на Германия е разработило план за въвеждане на безплатен публичен транспорт за градовете, които страдат ит наднормено замърсяване на въздуха. Първоначално схемата ще бъде приложена в пет града. Програмата за подобряване на въздуха предвижда и други, „по-конвенционални мерки“ като например въвеждането на нискоемисийни зони в селищата.

Програмата е описана в писмо, което бе изпратено до комисаря по околната среда Кармену Вела. То е подписано от германския министър на околната среда Барбара Хендрикс, министъра на земеделието Кристиан Шмид и шефа на кабинета на канцлера Питър Алтмайер.

Германия е една от страните в ЕС, които все още не са се справили с проблема с мръсния въздух в много от големите градове, въпреки че регулациите на Съюза изискват това. През януари еврокомисарят по околната среда се разлюти и обеща да санкционира безпощадно страните, които продължават да се бавят с прилагането на мерки до пълното покриване на изискванията за качество на въздуха. България вече е обект на съдебно решение в тази област. Подобна може да се окаже съдбата и на останалите страни, които все още нарушават нормите за чист въздух.

В немския план са предвидени и други стъпки: зони с ниски емисии, намаляване на употребата на автомобили, допълнителни стимули за електрически автомобили, техническо преоборудване за съществуващи автомобили – доколкото това е ефективно и икономически осъществимо.

Наборът от мерки първоначално ще се тества в пет града: Бон, Есен, Херенберг, Ретлинген и Манхайм. След това най-сполучливите мерки ще се въведат и във всички останали засегнати градове.

bottles-2906962_960_720

СО пусна уеб-пътеводител за разделно събиране на отпадъците от домакинствата

Къде да изхвърлят обикновения домакински отпадък всички знаят, но как да се отърват „правилно“ от опасни химикали, от стари мебели или кухненски уреди – не всички са наясно. Едрогабаритните и опасните отпадъци се изхвърлят при специален режим, както и гумите, батериите и акумулаторите. Нов „пътеводител“ за разделно събиране на отпадъците, разработен от Столичната община, е готов да подсказва на жителите на София как и къде е най-добре да се отърват от по-“специалните” отпадъци.

Тук е предложена информация за местоположението на най-близките контейнери за разделно събиране на хартия, метал, пластмаса и стъкло – по квартали. Представени са и контейнерите за зелени отпадъци, както и общинските площадки за предаване на вторични суровини.

За всеки от кварталите има отделна “карта” със зони, които ежеседмично се обикалят от камионите, извозващи специални отпадъци – напромер едрогабаритни, като за всяка зона е уточнено в кои дни се посещава от екипите за събиране. Налице са и телефоните за подаване на заявка – например за посещение и събиране на опасни отпадъци.

Всеки, който иска да помогне и на своите съграждани да знаят как да изхвърлят отпадъците, може да свали и отпечата информационната графика с данни кое къде се изхвърля. Идеята е, информацията да стигне до максимално голям брой хора, които да бъдат мотивирани и улеснени в стремежа си да се грижат за опазването на околната среда.

Интернет страницата е разработена с помощта на сдружение “CSR Bulgaria”, Център за научни изследвания и проектиране – УАСГ, дирекция “Управление на отпадъците” и Столичен инспекторат.

architecture-2608323_960_720

5 града разработват глобална рамка за водна устойчивост

Пет града от пет континента бяха избрани да участват в разработването на глобална рамка за градска водна устойчивост. Рамката „CWRF“, разработвана от Arup с подкрепата на фондация „Рокфелер“, има за цел да помогне на градовете да се подготвят по-добре и да реагират по-адекватно на шокове и стрес в своите водни системи.

Аман, Кейптаун, Мексико Сити, Маями и Хъл бяха избрани за проекта, защото представляват пълната гама от предизвикателства пред управлението на водите, пред които са изправени повечето градове по света. Фактор за избора е и тяхното разнообразие по отношение на броя на населението, географското местоположение и икономическия статус – наред с ангажимента им да предприемат стратегически подход към устойчивостта. Четири от петте града са част от инициативата „100 устойчиви градове“ – създадена от фондация “Рокфелер”. Тя има за цел да помага на градовете по света да станат по-устойчиви в условията на физически, социални и икономически предизвикателства.

Проектът „CWRF“ ще проучи специфичните проблеми с водата във всеки град чрез изследвания на място и интервюта със заинтересованите страни. Те ще бъдат проведени от консултантите от Arup. Данните и констатациите ще бъдат използвани за създаване на качествени и количествени показатели за измерване на устойчивостта на градските водни ресурси, годни за използване във всеки град навсякъде по света. Получената рамка за градска водна устойчивост ще претендира за световен стандарт за водна устойчивост. Това ще даде възможност на градовете да диагностицират предизвикателствата, свързани с водата, и да използват тази информация, за да вземат най-добрите възможни решения по отношение планирането и инвестициите.

Аман, столицата на Йордания, с население от 4 милиона души, не се намира близо до източници на вода и редовно страда от суша. От друга страна градът преживява необичайно силни дъждове, водещи до наводнения в по-ниските области.

Кейптаун в Южна Африка, с население от 3,7 милиона души, наскоро претърпя тежка суша поради тригодишна липса на дъжд. Местните власти наскоро консттираха, че остават по-малко от 90 дни, преди водоснабдяването на града да пресъхне.

Мексико Сити, най-големият от участващите градове, има население от 21,3 милиона души. Бързо развиващият се град е силно зависим от подземните водоносни хоризонти и има сериозен риск да остане без вода в бъдеще. Мексико Сити се намира на територия, която някога е била езеро, което го прави особено податлив на наводнения.

Маями и неговите плажове, с население от 5,9 милиона души, са крайбрежно място с висок обем на подпочвените води и сложна канална система. Той е особено уязвим към повишаване на нивото на морето. Наводненията при приливи стават все по-чести, причинявайки значителни смущения във функционирането на града.

Хъл в Йоркшир, Великобритания, има население от 323 000 души. Тъй като 90% от града се намира под линията на приливната вълна, градът е особено уязвим към покачването на морското равнище. През последните години той пострада от огромни наводнения.

Разработването на рамката ще се ръководи от група с участието на представители на фондация „Рокфелер“, инициативата „100 устойчиви градове“, Световната банка, университета в Масачузетс-Амхърст, Алианса за глобална водна адаптация (AGWA) и „Смяна за устойчивост“.

„От повече от 1000 града-кандидати … повече от 60% посочиха, че имат предизвикателства, свързани с водата – прекалено много или твърде малко ресурси – и определиха тези предизвикателства като рискове за устойчивостта си“, коментираха от Arup.

Sofia in the smog: the Bulgarian capital ranks second in Europe in terms of death rate due to air pollution, according to the WHO.

Системите за измерване на състава на въздуха в София ще бъдат свързани

Системите за измерване на качеството на въздуха в София ще бъдат свързани. Това са системата от 5 измервателни станции Изпълнителната агенция по околна среда и мрежата от над 200 лични измерватели модули на индивидуални граждани AirSofia. За решението съобщи МОСВ след срещата вчера на министъра на околната среда и водите Нено Димов, кмета на София Йорданка Фандъкова и членовете на съвета на учените към МОСВ – проф. д-р Христомир Брънзов, директор на НИМХ – БАН, проф. дфн Александър Драйшу, декан на Физическия факултет към СУ „Св. Кл. Охридски“, както и Стефан Димитров, създател на гражданската платформа AirBG.info.

Предстои и Столичната община да пусне своя отделна измервателна система с 20 станции, посочи кметът на столицата. Тя също ще бъде интегрирана в мрежата от измервателни уреди за качеството на въздуха в големия град.

На първо време предстои съвместяване на двата типа устройства – 5-те на ИАОС и над 200-те 200 станции, които гражданите на София са изградили със собствени сили и средства, подчерта проф. Брънзов. В рамките на следващите 6 месеца учени и експерти ще направят калибриране на измервателната техника на AirBG.info и изпълнителната агенция. Към всяко устройство на ИАОС ще бъде монтиран I уред от платформата AirBG.info. „Инициативата е добро начало za изясняване на източниците на замърсяване“, потвърди проф. Брънзов.

Неотдавна той разкри, че системата за ранно предупреждение за замърсяване на въздуха в столицата не разполага с информация за източниците на замърсяване. Прогнозите се правят предимно на база на климатични модели и исторически данни, разкри Брънзов.

„Данните от нашата независима мрежа започват да се приемат от общинската и изпълнителната власт. Преди година това беше немислимо, затова е добре, че приеха да работим заедно“, каза Стефан Димитров от гражданската платформа.