drone-3462978_960_720

Зелените градски пространства са антидот за депресията

Симптомите на депресия могат да бъдат намалени при хората, които имат достъп до зелени площи, сочи ново проучване. Изследователи от Филаделфия са превърнали празни парцели из града в зелени пространства, благодарение на което са установили, че възрастните, живеещи в близост до тези новозалесени райони, съобщават за осезаемо намалено чувство на депресия. Най-голямо въздействие има в кварталите с население с ниски доходи.

Изследователи от Школата по медицина при Университета “Перелман” в Пенсилвания са се обединили с членове на Пенсилванското лесовъдно дружество, за да преобразуват и наблюдават 541 произволно избрани свободни терена във Филаделфия. Такива парцели има много в региона. Те обаче са “съсредоточени в определени части на града”, а тези райони обичайно са по-бедните квартали. Според проучването, по-ниските социално-икономически условия със сигурност са в ущърб на психичното здраве.

Изследователите разделили терените на три групи: контролна група, в която нищо не е променено; няколко терена, които са почистени от отпадъци, и група парцели, където всичко, включително съществуващата растителност, е премахнато и презаселено с нови дървета и трева.

“Установихме значително намаляване на броя на хората, които се чувстват депресирани”, каза Юджин Саут, главен асистент в университета и съавтор на изслдеването. Екъпът й използвал психологическа измервателна скала, за да установи как се чувстват хората около новозалесените парцели. Това включвали запитвания за чувствата за безнадеждност, безпокойство и безполезност, както и измерване на сърдечния ритъм. Изследвани били хората, живущи около парцелите. “В районите, които бяха озеленени, открихме, че хората са намалили сърдечната честота, минавайкки през тези пространства,” казва Саут.

Макар че много предишни научни разработки са изследвали положителното въздействие на зелените пространства върху психичното здраве, експерти като професор Рейчъл Морело-Фрош от Калифорнийския университет в Бъркли твърдят, че този експеримент е “новаторски”. По думите й, досегашните пручвания винаги са били само с “наблюдателен” характер и не са предоставяли конкретни статистически резултати, както това проучване предлага.

Като се вземат предид и други изследвания, които говорят за намаляване на престъпността в регионите с повече зеленина и засилено взаимодействие в общностите, обитаващи такива региони, изпъква изводът, че залесяването е евтино и мощно оръжие за подобряване на много аспекти от благополучието на една общност, в това число и психичното здраве.

Градска гора

Ливърпул ще компенсира 110% от въглеродните си емисии чрез блокчейн проект

Ливърпул е решен да стане първият “климатично позитивен” град в света, като планира да компенсира повече от 110% от въглеродните си емисии. Общинският съвет на града ще партнира с местната “Фондация Посейдон” – блокчейн платформа – за да използва технологията така, че да стане първата климатично позитивна община до края на 2018 г. и първият климатично позитивен град в света до 2020 г.

Ливърпул компенсира влиянието на своите въглеродни емисии главно чрез подкрена за проекти за опазване на горите и залесяване.

Наред с това съветът реши и да намали въглеродното въздействие на града с 40% до 2030 г. и стартира проекти за енергийна ефективност, за да постигне целта, като инсталация на LED осветление, за да пести енергия.

„Радвам се, че подписахме това споразумение за партньорство, за да свържем Ливърпул директно с полезни за климата проекти по целия свят”, заяви Джо Андерсън, кмет на Ливърпул. “Технологията е първата по рода си, която наистина дава решение на правителства, фирми и отделни лица по света да помогнат да преобърнем причините за изменението на климата. Аз съм развълнуван, че това споразумение ще внесе тази авангардна технология в нашия град”.

Кметът призова и други градове по света да вземат пример и да използват модерната технология за опазване на климата.

building-2532344_960_720

Повече климатици = повече глобално затопляне

о-голямото потребление на електричество за работата на хладилници, вентилатори и климатици ще допринесе за още по-голямо изменение на климата – освен ако генераторите на електроенергия не преминат от изкопаеми горива към по-чисти енергийни източници. Това сочи нов доклад на групата с нестопанска цел „Устойчива енергия за всички“.

Около 1,1 милиарда души в Азия, Африка и Латинска Америка са в риск заради жегите. Това включва 470 милиона души в селските райони и 630 милиона жители на бедните квартали в градовете.

„Охлаждането става все по-важно“ предвид промените в климата, каза Рейчъл Кийт, ръководител на групата и специален представител на Генералния секретар на ООН за устойчива енергия за всички. В изследването, обхванало 52 страни, най-рискови са Индия, Китай, Мозамбик, Судан, Нигерия, Бразилия, Пакистан, Индонезия и Бангладеш.

„Трябва да осигурим охлаждане по свръхефективен начин“, каза Кийт. Нужни са евтини високоефективни климатици, особено за жителите на тропически страни. Наред с това са важни и други решения за охлаждане като общото повишаване на енергийната ефективност на сградите и пасивните техники на предпазване от натрупването на топлина.

Агенцията на ООН по въпросите на здравеопазването твърди, че топлинният стрес, свързан с изменението на климата, вероятно ще причинявя средно по 38 000 допълнителни смъртни случаи годишно в световен мащаб във времето между 2030 и 2050 г.

Липсата на охладителни решения засяга хората на планетата по много начини. В отдалечените райони в тропическите страни много клиниките често не могат да съхраняват лекарствата, които са им нужни за работа. В крайбрежните градове фермери и рибари нямат достъп до хладилна техника, с която да съхранят и транспортират продуктите си.