hands-1838659_960_720

Градското земеделие може да ни спаси от задаващата се криза в земеделието

Образуването на 3 сантиметра от почва трае 1000 години. При сегашните темпове на съсипване на почвата земята ни ще бъде напълно съсипана след не повече от 60 години, според прогноза на ООН. Анализ на британскиучени пък сочи, че в бъдеще може да се разчита на не повече от 100 реколти.

Около една трета от почвата по света вече е деградирала, според Мария-Хелена Семедо от Организацията по прехрана и земеделие (ФАО). Причините за разрушаването включват селскостопански техники с интензивно използване на химия, обезлесяване, съответно увеличаване на ерозията, глобално затопляне. Земята под краката ни често бива пренебрегвана от политиците, смятат експерти.

Прогнозата е в синхрон с по-ранен анализ на британски учени от Университета в Шефийлд, според който жителите на Острова могат да разчитат на не повече от още 100 реколти – заради интензивното селско стопанство. Предстои криза на земеделието, освен ако не се предприемат драматични стъпки за спиране на процеса на изчерпване на хранителните вещества в почвата.

„Почвата е основата на живота“, каза Семедо, която е заместник-директор по природните ресурси на ФАО. „Деветдесет и пет процента от храната ни идва от почвата“.

Освен ако не бъдат възприети нови подходи в селското стопанство, към 2050 г. общото количество обработваема и продуктивна земя, която ще се пада на човек от населението, ще остане нищожна – едва четвърт от количеството, което е било налично през 1960 г., съобщи ФАО.

„Предвид нарастващото население, което трябва да се изхранва, и рязко намаляващите хранителни вещества в почвата, скоро можем да се окажем свидетели на земеделска криза,“ казва д-р Найджъл Дънет от Университет в Швефийлд.

Почвите играят ключова роля за поглъщането на въглерода и за филтрирането на водата. Разрушаването на почвения слой създава порочен цикъл: съхранява се все по-малко въглерод, светът става по-горещ и земята все повече се влошава.

„Губим еквивалента на 30 футболни игрища почва всяка минута, най-вече в резултат на интензивното земеделие,“ казва Волкер Енгелсман, активист на Международната федерация на движенията за биологично земеделие. “Биологичното (земеделие) може да не е единственото решение, но е най-добрият (вариант), за който мога да се сетя.“

Паралелно с това сме свидетели и на рязко намаляващо биологично разнообразие, което има съсипващ ефект върху дивия живот. Най-осезаем е проблемът с дивите опрашители. Тяхното намаляване в дивата природа налага радикално да преосмислим подхода си към земята и земеделието.

Градската среда се разглежда като сива и бетонна, но в нея има “джобове” от богата, плодородна земя, която може да става за ферми, произвеждайки различни храни. Трябва да се вгледаме в градовете и градчетата като в потенциални ферми, казват британските учени. Отглеждането на хранителни култури и увеличаването на биоразнообразието в градовете ни може да помогне на дивия живот и на самите нас, казва Дънет.

gradsko-zemedelie

Онлайн-карта показва парцелите в София, подходящи за градско земеделие

Онлайн-карта показва кои са терените, подходящи за развитие на градско земеделие в София. Картата е разработена от Софпроект-ОГП и вече е достъпна в интернет.

Картата има за цел да подпомогне развитието на градското земеделие. Тя показва всички параметри на местата, където развива или може да се развива градско земеделие. Черните точки в нея показват вече съществуващите земеделски градини в големия град. По-многобройните зелени точки пък разкриват парцелите, където е подходящо да се създадат градски земеделски градини.

Картата е фокусирана върху територията пападаща в границите на София-град и попадащите в нея административни райони. Отбелязано е местоположението на съществуващи към момента градски градини.

Водещ елемент в картата са зелените точки в слой „най-подходящи терени“. Това са насочващи маркери за местоположението на терени, определени по редица критерии, като най-подходящи за развитието на градско земеделие в границите на София-град. Терените, върху които се акцентира, представляват поземлени имоти – общинска публична, общинска частна или частна собственост, които са подходящи за градско земеделие.

Екипът, разработил картата, включва седмина специалиста – двама ландшафтни архитекти, двама архитекти, двама урбанисти и един ИТ експерт.

rome-2989238_960_720

Рим забранява дизеловите автомобили от 2024 г.

Кметът на Рим обяви плановете на градската управа да забрани достъпа на дизелови автомобили в центъра на града от 2024 г. нататък. С това Рим стана поредният европейски град, който обяви война на мръсното гориво.

В усилията си за по-чист въздух и по-малко задръствания в градския център кметът Вирджиния Раги каза вчера, че кметството ще приеме „крути мерки“, включително пълна забрана за използването на частни дизелови двигатели в историческия център на Рим.

Рим вече направи някои стъпки в опит да ограничи трафика в центъра – с цел подобряване на качеството на въздуха в дните с високо замърсяване. Като цяло обаче подобни правила не са стриктно спазвани в града.

Сега обаче Рим ще последва примера на други големи европейски градове, определяйки краен срок за окончателна, постоянна забрана на замърсяващите автомобили. Очаква се скоро да бъдат обявени и други стъпки в тази посока. Решимостта на грдските власти се подхванва и от забележителното решение на върховния немски съд, който постанови, че германските градове имат право да налагат незабавни забрани за дизеловите автомобили, за да намалят замърсяването на въздуха в градските центрове. Очаква се в резултат на това решение Щутгарт и Дюселдорф да станат първите германски градове, които да предложат планове за забрана на дизеловото гориво.