road-bike-594164_960_720

Споделени велосипеди без „станции“ – навярно по-добрата формула?

Споделени велосипеди, ала без „станции“ за взимане и оставяне на колелетата – това е може би по-добрата формула за развитието на споделените велосипеди, смятат учени от Центъра за изследвания на „градовете на бъдещето“ при Националния университет на Австралия. Споделените велосипеди без станции се сочат като следващото „голямо нещо“, което ще промени представите ни за градовете и за движението на хората.

Този род схеми разчитат на велосипеди, които се самозаключват и проследяват чрез GPS. Използвайки смартфон приложение, потребителите могат да вземат колелета, д ги използват и да оставят там, където им е най-удобно, близко до крайната дестинация.

Главното удобство е точно това – че няма станции. Човек може да покара колело и да го остави там, където му е лесно, без да търси докинг-станция, на която да върне велосипеда, и без да се налага да ходи пеш до мястото, към което се е устремил. Навярно това удобство е причината подобни схеми да процъфтяват във все повече градове. В австралийската столица работят 6 системи за споделени велосипеди, все без докинг-станции. Шестте оператора са Reddy Go, OBike, ofo, mobike, Earth bike и Airbike.

В ерата на смартфоните и повсеместната свързаност споделените велосипеди без станции са ново ниво на удобство и мобилност. Те са важна брънка от веригата на „мобилността като услуга“. Могат да се използват като „последна миля“ за обслужване на туристическите маршртути.

Едно от потенциалните неудобства на този подход е визуалната „неподреденост“. Там, където подобни споделени схеми процъфтяват, колелетата са навсякъде – нещо, което може да се окаже дразнещо за окото. Проблем е и изхвърлянето на стари, повредени велосипеди. В някои китайски градове има цели купища – гробища от изхвърлени споделени велосипеди от схеми без докинг-станции. Това обаче е решим проблем, казват австралийските учени – въпрос на регулация, която се договаря между общината и операторите на схеми за споделени велосипеди.

solar-panels-1149611_960_720

Оскъдни са изгледите да има слънчеви и зелени покриви в София

Оскъдни са изгледите скоро да има слънчеви и зелени покриви в София. Потвърждава го писмо на Столична община до Инициативен комитет „София – зелена столица“, което бе изпратено в отговор на предложение за извършване на оценка и анализ на потенциала на покривите и фасадите на сградите на територията на Столична община за инсталиране на технологични системи за добив на екологично чиста, възобновяема енергия и реализация на зелени покриви.

През септември 2017 година Инициативен комитет „София – зелена столица“ се обърна към Столична община с предложение за оценка и анализ на плоските покриви в София и фасадите на сградите от гледна точка на възможностите за инсталиране на термални соларни колектори, фотоволтаични панели, зелени площи – или комбинация от тях. Към момента огромната част от покривите в големия град представляват празни, неоползотворени пространства. Аналогично е състоянието и на празните, лишени от прозорци фасади; в най-добрия случай някои от тях се използват като рекламна площ. Всички те биха могли да произвеждат енергия за обитателите на съответните сгради и да допринесат за по-чистата околна среда.

За да се прецени доколко покривите и фасадите на сградите в София са годни за монтиране на соларни системи или изграждане на растителни масиви, те трябва да бъдат обследвани. Освен площта от значение са изложението, наклонът, ветровото натоварване и др.

Подобно проучване обаче не е възможно да се реализира от СО, гласи отговорът на направление „Инвестиции и стоителство“ при Столичната община.

До момента, 3 месеца след входирането на предложението, все още няма постъпили отговори от страна на останалите направления в СО, комисиите в Столичен общински съвет, кмета и зам.-кметовете, НАГ, „Зелена София“.

Соларни и зелени покриви – предложение от ИКСЗС

Зелени и соларни покриви – отговор от Столична Община

dsc_1282

Европейската екоагенция: Почасовите данни за състава на въздуха са важни за „уязвимите“

Почасовата информация за качеството на въздуха и за моментните нива на различни вредни вещества в него е важна за всички, които са „уязвими“ към повишеното съдържание на замърсяване. Те могат да пострадат от вредните ефекти на повишените концентрации на замърсители. Това обясниха от Европейската агенция за околната среда в отговор на запитване на GreenTech.bg. За „уязвими“ се считат децата, възрастните, хората с алергии, с белодробни и сърдечно-съдови проблеми.

„Европейският индекс на качеството на въздуха позволява на потребителите да разберат повече за актуалното качество на въздуха там, където живеят, работят или пътуват. Показвайки актуална информация за Европа, потребителите могат да получат информация за качеството на въздуха в отделните държави, региони и градове. Информацията за качеството на въздуха в реално време е важна, тъй като това е въздухът, който гражданите дишат във всеки един момент“, разяснява Анти Каартинен, прес-говорител на ЕАОС.

„Законодателството на Европейския съюз определя стандарти за качество на въздуха както за краткосрочните (почасови / дневни) нива, така и за дългосрочните (годишни) нива на качеството на въздуха. Стандартите за дългосрочните нива са задължително по-строги от тези за краткосрочните нива, тъй като сериозните здравни ефекти възникват заради дългосрочно излагане на такива замърсители“.

Здравни ефекти са налице и при краткосрочното, и при дългосрочното излагане на замърсяване, пояснява още Каартинен. „Краткосрочната експозиция (в продължение на няколко часа или дни) е свързана с остри здравни ефекти, докато дългосрочната експозиция (в продължение на месеци или години) е свързана с хронични ефекти върху здравето“.