nature-366620_960_720

Растенията използват звука, за да намерят вода и да оцелеят

Много хора вярват, че когато пускат музика на цветята си, последните растат повече и цъфтят повече. Досега учените се присмиваха на това. Сега обаче се налага да приемат, че растенията наистина чуват музиката, както и други звуци, и реагират на тях. Ново изследване от Австралия доказва, че растенията чуват и действат според звуците наоколо. Моника Галиано, еволюционен биолог в Университета на Западна Австралия, е установила, че растенията използват звуците на природата – от бръмченето на насекомо до шумоленето на водата – за да се „промушват“ през тръби и да намират вода, за да оцелеят.

В своето изследване Галяно поставила градински фиданки в „саксии“ с формата на „Y”, обърнат наопаки. Едното „рамо“ на всяко от отклоненията било поставено във вода или пък в спираловидна тръба, през която протича вода. Другото рамо било само с почва.

Оказало се, че корените нарастват в посока към онази част от саксията, където е водата, независимо дали тя е достъпна директно или пък е „скрита“ в тръбата.

Според Галиано, растенията „просто знаят, че водата е там“ – въпреки че те могат да открият само звука на водата, която протича през тръбата. Когато разсадът имал избор между тръба с течаща вода и почва, която е навлажнена, корените избрали влажната земя. Водещият учен казва, че растенията използват звуковите вълни, за да откриват вода, която се намира далеч, но следват влажността на почвата, за да „се придвижат“ до целта си, когато водата е наблизо.

Откритието на Галяно е публикувано в изданието на “Оекология” от май 2017 г. Статията е озаглавена „Звучно: корените на растенията използват звука за намиране на вода“. Ето какво пише вътре:

„Тъй като водата е от съществено значение за живота, организмите са развили широк спектър от стратегии за справяне с ограничения достъп до водата, включително активно търсене на предпочитаните нива на влага,…. Растенията използват градиента на влагата, за да насочват корените си през почвата, след като са намерили източник на вода. Ала как те отприват този източник за първи път – е неизвестно. Ние установихме, че корените успяват да намерят водоизточник, усещайки вибрациите, генерирани от водата, движеща се вътре в тръбите, дори при липса на влга в субстрата“. Това показва, че наличието на шум от вода влияе на възможностите на корените да възприемат и да реагират правилно на околния звук.

Като се има предвид, че наскоро бе доказано как растенията усещат вибрацията от бръмченето на пчелите и другите опрашители, и че това бръмчене на определена честота стимулира отделянето на полен в растенията, вече може да се каже, че растенията разчитат на звуковите вибрации, за да си намирт вода и да оцеляват.

skyscraper-1697170_1920

София търси “вярната формула” за зелените покриви

DSC_9427-1Зелените покриви имат чудесен естетически ефект и в същото време повишават енергийната ефективност на сградите, а наред с това носят ползи за градската инфраструктура. Как обаче да бъде насърчено създаването им на територията на София е „формула“, която тепърва ще бъде издирвана. Така е, защото в много случаи за зелен покрив се представят гротескни решения като например застилане със зелен мокет. Това сподели главният архитект на София арх. Здравко Здравков по повод гостуването у нас на френски урбанисти, които показаха как в Париж почтви всички покриви са озеленени, а има и такива с парници.

В Париж е задължително покривите да са покрити с инсталации за възобновяема енергия или да са зелени – а нерядко се правят даже оранжерии, разказа Ерик Жан-Батист, урбанист и заместник-директор на общинската дирекция по градско планиране на Париж, по време на първия ден от “Обществен форум за Зелена столица”, който се провежда във Френския институт в София. Наличието на покривно озеленяване или покривни ВЕИ подобрява енергийните характеристики на самите сгради, обясни той. Някои хора обаче решават да удвоят ползата и развиват градско земеделие по покривите.

“В други градове в Европа има подобни регулации – Лондон например задължава строителите 70% от покривите да бъдат зелени, а 20% да са обществено достъпни”, казва арх. Здравеко Здравков. В Копенхаген има 6 модела за покривите, така че от 6 критерия трябва да бъдат изпълнени поне два, допълва главният архитект на София.

„Най-важното при тези покриви е, че те поемат натоварването на дъжда. Тази дъждовна вода влияе на града, защото натоварва канализацията и намалява ефикасността на пречистването,“ обяснява арх. Здравков.

Наред с ползите за града има бонуси и за самите обитатели на сградите. Чисто естетически зелените покриви са красиви места, а подобряват и топлоизолацията на сградите. „Въпросът е у нас да приведем регулациите в такъв вид, че механизмът да работи наистина. Аз съм виждал зелени покриви, застлани със зелен мокет. В други случаи се постила найлон, нареждат се тревни чимове и – след като мине приемателна комисия – те се вдигат и се отнасят (при одобряване на новопостроена сграда – б.р.). Виждал съм и озеленен покрив с кашпи – за да може да се служи като използваема тераса. Ние трябва да намерим правилния механизмъм, да стимулираме хората да правят истински зелени покриви“.

Петте процента увеличаване на застрояването, които се предвиждат по ЗУСО, могат да бъдат обвързани с подобни зелени мерки, убеден е главният архитект. Освен зелени покриви бонусът може да се дава и за изграждане на покривни ВЕИ – термални соларни колектори, фотоволтаици, малки ветрогенератори, хибридни системи.

Никога обаче не е правен анализ колко са плоските покриви в София, които биха могли да станат зелени или да носят ВЕИ, и съответно какъв е техният потенциал.

“Не сме правили такъв анализ. Започнахме обаче проучване кой през последните години се е възползвал от правото на тези 5% увеличаване на застрояването и как,“ сподели арх. Здравков.В зависимост от изводите от това изследване ще се прецени дали именно това е начинът да се насърчат зелените покриви в столицата.

dsc_2285

Столична община под съд заради мръсния въздух

Група ограждански и екологични рганизации, обединени под името “Група за чист въздух”, дадоха под съд Столична община заради мръсния въздух – “от името на всички живущи, работещи и учащи в столицата”. Основанието е бездействието на община в периода 2015-2017 г., когато – въпреки сериозните нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ), общината не е предприела никакви мерки, за да предпази населението.

Неправителствените организации, които заведоха колективен иск, са „За Земята“ – Достъп до правосъдие заедно със Спаси София, Асоциация Диабет тип 2 и Център за независим живот, заедно с адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов.

Замърсяването на въздуха е канцерогенно – това обяви Световната здравна организация още през 2013 г. Рискът за индивида е нисък, посочва агенцията, но е почти почти неизбежен. Така е, защото човек може да избере да не пие или да не пуши, но не може да избере какъв въздух да диша, обясняват от организацията. В този смисъл отговорността на местните власти е огромна, а бездействието е вреда за здравето.

Пак според СЗО, замърсяването на въздуха на открито води до:

40% – исхемична болест на сърцето;

40% – инсулт;

11% – хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);

6% – рак на белия дроб;

3% – остри респираторни инфекции при децата.

През април тази година Европейската комисия осъди България заради мръсния въздух. Нарушението на страната ни обхваща всички региони в страната. Основанието е „систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10“.

Вносителите на иска напомнят, че последната приета стратегия за качеството на въздуха е изтекла през 2014 г., а гласуваната преди седмица Програма за качеството на атмосферния въздух 2015-2020 г. все още не е публична, и предвид скандалния начин на приемането й, имат съмнения в нейната законосъобразност и ефективност.

paris-1804483_960_720

Париж: силни правила и обединеност на жителите формират добрия облик на града

DSC_9423-portraitВие в София имате това съкровище – планината се виждаот центъра на града. Трябва да внимавате къде строите високи сгради и колко високи. При нас това е много важно – опазването на пейзажа! Регулираме височината на сградите, регулираме дори формата на покривите.“ Това разказа Ерик Жан-Батист, урбанист и заместник-директор на общинската дирекция по градско планиране на Париж, по време на първия ден от “Обществен форум за Зелена столица ”, който се провежда днес и утре във Френския институт в София.

Париж има сложна система за опазване на гледките, за да запази красотата на пейзажа във всяка част от града. За всяка от важните гледки се изчисляват „конуси“ на видимост – мислени коридори, при които градското пространство се оформя така, че нищо да не скрива гледката от погледа. „Би било ценно за София да има такива конуси и да се види коя забележителност откъде как се вижда,“ каза Батист. „Тази наша система вече е доказала своят ефективност. Конусите се спзват много стриктно“.

DSC_9408-1
В Париж високи сгради са разрешени само в един район – този при ЖП гарата, отбелязан в червено на картата, която Батист показа днес на форума за устойчиви градове. В централната част се строят ниски сгради – до 18, до 25 метра за различните райони. За периферията също са определени лимити – до 31, до 35 метра.

Това е част от причините в париж да се строят сгради до 35 метра височина. Има и изключения, казва Батист, но те преминават през сложна процедура на оценяване, разглеждане, обществено обсъждане, публични дебати. Нерядко в крайна сметка се произнася съдът. „Това са тежки битки. Те са битки в истинския смисъл на думата. И понеже с битки, ние рискуваме да ги загубим. А Ан Идалго (кметът на Париж – б.р.) не иска да води битки, които ома реален риск да загубим“.

Много парижани са категорични противници на високите сгради. Те активно се борят срещу високото строителство, защото искат да се запази обликът на града. „Силни правила и обединеност на населението – това е ключово за формирането на красивия облик на града,“ казва Батист.

power-plant-2012377_960_720

Как активните граждани могат да се борят със смога – опит от Краков

Как активните граждани могат да се борят с проблема със смога – това ще споделят в София двама еко-активисти от Краков в Полша, които са част от движението „Krakow Smog Alert“. Основателите на гражданската местна група „Тревога за смога в Краков“ Андрей Гула и Анна Двораковска ще разкажат как активните групи хора могат ефективно да се борят със замърсяването на въздуха и да постигнат успех.

Срещата с тях ще се състои във вторник, 30 май, от 18:30 ч., в Smartfablab. Домакини са „Greenpeace” България и Екологично сдружение „За Земята“ .

„Ще разберем как се организират, каква информация използват, с какви устройства мерят, какви проблеми имат и какви решения намират,“ – поясни Теодора Стоянова от „Greenpeace”България. „Как от Краков инициативата е обхванала цяла Полша? В края на срещата заедно ще обсъдим и набележим възможни действия, които да водят към един по-чист въздух във вашия квартал, град или село“.

Лекцията е открита. Работният език на срещата е английски.

freeway-216641_960_720

Търси се най-добрата идея за пешеходни надлези над софийското околовръстно

Най-добрата цялостна идея за пешеходни надлези над Софийския околовръстен път, приложима за всички части на шосето – това се търси в обявения наскоро конкурс на Столична община за изработване на идеен проект за пешеходни надлези над Софийски околовръстен път.

„Целта е да се постигне съвременен и адекватен на средата архитектурен образ, който да води до постигане на благоприятно естетическо въздействие и постигане хармонично единство с околния ландшафт“, гласи анонсът на конкурса.

Конкурсът се провежда с присъждане на награди за участниците, класирани на първо, второ и трето място.

Локацията, представена в анонса на конкурса, представлява място на Софийския околовръстен път недалеч от “детелината” на Цариградско шосе, срещу парк „Врана“, до кръстовището със “Стария лозенски път”.

pedestrian-overpass_03

pedestrian-overpass_02

pedestrian-overpass_01

Позицията предизвика смут и недоумение сред мнозина, интересуващи се от идеята за надлезите. Някои определиха локацията като разположена „насред нищото“. Мястото обаче е само примерно, уточниха от НАГ. Неговата единствена задача е да помогне за създаването на типов проект, уточни Николай Каменов от ведомството.

Типовият проект ще помогне за предвиждането на пешеходни надлези над околвръстното във всички негови части, които предстои да се строят или ремонтират, уточни експертът от НАГ.

Може да се очаква, че в конкретните проекти за строеж или ремонт на отделни отсечки от околовръстното шосе типовият модел може да търпи известни адаптации, но в крайна сметка следването на един типов модел ще осигури единност на визията на бъдещите надлези.

Колко точно ще са тези надлези определя регулационният план за Софийския околовръстен път, посочи още Каменов.

Типовият проект няма да послужи за създаването на пешеходни надлези над вече съществуващите и ремонтирани части от околовръстното шосе, уточни още Каменов. Създаването на такива надлези би било много трудно, защото би изисквало отчуждаване на частни имоти по протежение на околовръстното шосе. Все пак има известна пешеходен надлез да бъде изграден на общинска земя – на отсечката в района на Ботаническата градина, но засега това е по-скоро само идея.

Задачата на конкурса е да се създаде модел, който да преодолее неудобствата и естетическите недостатъци на „пасарелките“, построени при някои от големите столични булеварди, обясни още Каменов.

На въпроса предвиждат ли се надлези за дивия живот над Софийския околовръстен път от НАГ посочиха, че подобни съоръжения „не са предмет на настоящия конкурс“. Оттам нито потвърдиха, нито отрекоха дали съществува проект за изграждане на надлези за дивия живот в рамките на друга инициатива на Столичната община.

Предложения в конкурса за пешеходните надлези на софисйкото околовръстно шосе ще се приемат до 17:30 ч. на 20 юни 2017 г.

Наградният фонд предвижда:

  • първо място – 5 000 лв.
  • второ място – 3 000 лв.
  • трето място – 2 000 лв.

Повече информация за конкурса,, условията, журирането могат да се прочетат в презентацията и в “Профил на купувача“.

Инициативен комитет “София – зелена столица” предложи на Столична община, през есента на 2015 г., създаването на надлези над Софийския околовръстен път. Идеята е заложена в Програма “Устойчива мобилност” на платформата “София – зелена столица”, в направлението “Зелени транспортни коридори”.

Особено важно е подобни връзки да бъдат изградени в зоните на така наречените “зелени клинове” на София – обширните ивици зеленина, замислени да свързват центъра на града и околните планини на юг от столицата. Тези зелени полета са заложени в развитието на София още в началото на миналия век с “плана Мусман” за развитието на София като зелен град. В момента зелените клинове са разсечени от околовръстния път. Преминаването през шосето е невъзможно както за пешеходци и велосипедисти, така и за дивите животни, които “слизат” от планинските склонове към града.

Планирането на надлези за преминаване над Софийския околовръстен път беше и тема на студентска “работилница” по време на седмицата на ландшафтната архитектура през 2016 г. Студенти от ЛТУ проектираха „зелено преминаване над околовръстното шосе“ под ръководството на арх. Ивайло Петков и арх. Пламен Братков от Група Град.

morning-mist-427796_960_720

България е в топ 3 на европейските страни с най-мръсен въздух

Нови данни на Световната здравна организация показват, че източноевропейските и балканските страни страдат от най-висока степен на замърсяване на въздуха и на смъртни случаи, породени от замърсяването на въздуха, измежду всички страни от Европа. България е в челната тройка в мрачната статистика.

Според новите статистически данни на СЗО, повечето балкански страни, както и Полша и Унгария, имат най-високи годишни нива на замърсяване на градския въздух. Босна и Херцеговина, България, Албания и Украйна бележат най-високата смъртност заради състава на това, което хората дишат – на открито и у дома. И по двата показателя безспорен „шампион“ е Босна и Херцеговина.

През 2014 г. в страната е имало средно 55 микрограма на кубичен метър фини прахгови частици – онези микроскопични твърди частици, които навлизат безпрепятствено в белите дробове и причиняват редица здравословни проблеми.

За сравнение Китай, отдавна свързан със задушаващия смог и хронично високите нива на замърсяване на въздуха в градовете, се отличава със средни нива от 59,5 микрограма на кубичен метър.

bike-1283212_960_720

Белгия разширява бонусите за ходещите на работа с е-велосипеди

Белгия разшири бонусната схема за гражданите, пътуващи от и до работното си място с електрически велосипеди.

Понастоящем работодателите в Белгия могат да възнаградят своите служители, които ходят на работа с работят на велосипед, като им плащат за всеки километър, който са изминали на колело. Схемата е част от политиката на страната да популяризира екологията и здравословния начин на живот. Колоездачите получават по 23 цента за всеки километър между дома и работното място.

Новата регулация ще обхваща електрически велосипеди, които могат да достигнат скорост до 45 километра в час. Досега се даваха бонуси само за велосипедистите, чиито колелета достигат до 25 км/ч.

“Искаме да насърчаваме колоезденето за рутинните пътувания по очевидни причини, независимо от вида на използвания велосипед“, каза финансовият министър Йохан Ван Овървелт в изявление.

Белгия е изплатила около 93 милиона евро през 2015 г. за повече от 400 000 потребители на схемата, която почти се е удвоила от 2009 г. насам.

bike-wheel-2241766_960_720

Електрически велосипеди тръгват из Албена

На нов, екологично чист начин на транспорт ще се радват гостите на ваканционно селище “Албена”: комплексът оборудва част от своите хотели с електрически велосипеди, като по този начин продължава своята политика на опазване на околната среда, съобщи Индустриален клъстер “Електромобили”, като се позова на съобщение на ръководителя на спортния отдел във ваканционното селище Руслан Йорданов.

Колелетата са градски тип, но на разположение на гостите е и сгъваем велосипед, който е подходящ не само за деца, но и за възрастни заради своите универсални размери. Когато се сгъне, той може да бъде прибран в багажника, както и в помещение за съхранение.

Велосипедите разполагат с 250-ватов електрически двигател и отговарят на всички европейски директиви и стандарти. Максималната скорост, която могат да развият, е 25 км/ч. Модерните колелета, които са хит в Европа, имат три режима на каране – стандартен, както всеки велосипед; подпомагащ режим, както и изцяло електрически, при който велосипедът се задвижва изцяло от електродвигателя.

Електрическите велосипеди са асемблирани в България. Разчитат на литиево-йонни батерии. На сгъваемия велосипед батерията е вградена в рамката.

Колелетата разполагат с мултифункционалeн LCD екран, кош и седалка за малки деца. Те изминават до 70 км в режим на подпомагане и до 30 км разстояние само в електрически режим. Зареждат се със стандартен контакт, заяви Иво Малинов – управител на фирмата-създател на колелетата.

Албена е сред първите туристически компании у нас, които ще зарадват своите гости с е-велосипеди. Гостите на ваканционното селище могат да наемат своите електрически колелета и да направят здравословна обиколка в курорта и в региона от рецепциите на хотелите Фламинго Гранд, Парадайс блу, Калиакра и Гергана.

bicycle-1839005_960_720

Великобритания преоткрива 500 мили вело-магистрали – наследство от 30-те години

Те са скрити от обикновения поглед – едни останки от старо време, когато колоезденето е било не просто модерен, а основен вид транспорт. Стотици километри бетонни пътеки, покрити с гладък розов бетон, са потулени из цяла Великобритания – призрачна колоездачна инфраструктура, която крие историята на алтернативния транспорт и намеква какво би могло да бъде колоезденето. Това, което е особено любопитно, е че всичките близо 500 мили вело-алеи са били построени не през последните няколко десетилетия; те датират от 30-те.

Неочаквана находка

Карлтън Рийд, историк от Нюкасъл, открил тази скрита част от британската колоездачна инфраструктура по време на свое проучване за книгата си за историята на велосипедния транспорт „Bike Boom“. Окзало се, че в страната има огромна система от пътни артерии – изследванията на Рийд показват, че са налице около 500 мили, разпръснати из цяла Великобритания. Структурата им говори за едно отминало време, когато колоезденето е било много по-популярно.

British_1930s_cycle_track_location_unknown.0
Архивна снимка на велосипедисти по вело-трасе във Великобритания, част от огромна велосипедна инфраструктура, разкрита от историка Карлтън Рейд. Снимка: К Рейд

Карта на велосипедните трасета в Лондон през 1950 г. Снимка: К. Рейд

 

Чрез проучвания на архиви, търсене из стари карти и усърдно ровене в Google Street View Рийд успял да „изкопае“ тази прелюбопитна част от историята на колоезденето. Някои от алеите буквално са погребани, някои от тях са се разбили с течение на времето, но много от тях все още са годни и се използват активно. Малцина обаче са наясно с размера и мащаба на огромната вело-мрежа, която те съставляват.

Рейд стартирал кампания в Kickstarter, която е на път да достигне 20 000 долара и вече е надминала първоначално заложените цели – за да финансира изследванията си, чиято цел е да открие повече от тези скрити вело-пътеки и да предаде тази информация на градските власти, с надежда да намери начин да възкреси старите пътеки и да свърже тези забравени маршрути със съвременните велосипедни алеи. Във време, когато мнозина искат по-добра инфраструктура за колоездене, Рейд е установил, че страната всъщност вече има „гръбнак“ на такава система.

Англичаните като датчани

През 30-те години във Великобритания е имало правителствена програма за изграждане на мащабна мрежа от вело-алеи, установил Рийд. Тя е била вдъхновена отчасти от статия във вестник „Таймс Лондон“ в началото на 30-те, показваща широка датска велосипедна алея, която отвеждала колоездачите от Амстердам до Хаарлем. Британското министерство на транспорта било заинтригувано и написало писмо до своите датски колеги. Те от своя страна изпратили на лондончани подробни планове от своята вело-мрежа (които все още могат да бъдат намерени в Националния архив на Великобритания).

Cycle_track_near_Dorking_Surrey
Вело-трасе в селската част на Великобритания, част от огромна велосипедна инфраструктура, разкрита от историка Карлтън Рейд. Снимка: К Рейд

„Точно сега, когато хората говорят за добрата инфраструктура за колоездене, мнозина казват, че трябва да „станем датчани“ и дори да превъзхождаме датчаните“, казва Рийд. „Всеки предполага, че това (да следваме примера на датчаните – б.р.) е модерно само в последните няколко години. Но ние всъщност сме станали датчани още през 1934 г“.

Правителствената мотивация за такава огромна програма е родена от реалността: през 30-те години велосипедното колоездене е било много по-популярно от шофирането. По това време около 12 милиона британци са пътували ежедневно с велосипеди, докато шофьорите били само 2 милиона.

По онова време длъжностни лица и градски планьори, част от интелигенцията, притежаващи автомобили, според Рейд, искали да се придвижват по-бързо с колите си, затова създаването на отделни пътища за „досадните“ велосипедисти им се видяло като възможност да има повече място за колите и съответно за новозараждащите се магистрали. По думите на Рейд, много от обществените сгради и търговските и промишлените зони осигурявали директни велосипедни трасета за работниците от домовете им до техните работни места.

„От гледна точка на класите това изглежда логично – мениджърите на фабриките ще карат колите си, докато работниците ще карат велосипеди“, казва Рейд. „Това си отлично класово разделение“.

1950s_OS_map_of_cycle_tracks_on__Great_West_Road_London

Програмата била мотивирана и от друг фактор – публичното недоволство от жертвите на катасфтрофи между велосипеди и автомобили, които споделяли пътищата. Изследванията на Рийд разкриват поредица писма между министъра на транспорта и неговия главен инженер, изразяваща загриженост за инцидентите, претърпени от велосипедистите.

Преоткриване на старите пътища

След старта на кампанията си в Kickstarter Рийд с изненада установил колко много са старите вело-алеи, построени през 30-те и изоставени, колко мащабна е била мрежата. Преди кампанията той бил открил 280 мили такива пътища. Това го накарало да се съмнява, защото преди това бил открил един правителствен отчет, в който пишело, че „са положени 500 мили“ вело-алеи. По време на кампанията обаче много хора писали писма на Рийд. Пращали му писма с описания и със снимки, даже и със стари карти. От тях той установил, че министърът изглежда е е казвал истината.

Nevilles_Cross_co_Durham5
Стара велосипедна алея в Дърам, която все още се използва ежедневно. Снимка: К. Рейд

Независимо, че са били изоставени в продължение на десетилетия, старите вело-алеи ясно показват, че са били изградени далновидно, с мисъл за гладко пътуване. Варирайки от 1,8 до 2,7 метра в ширина, тези бетонни пътеки били гладки и имали гранитни бордюри. Всички те са потулени останки от едно друго време в транспортната история, но някои от тях и до днес са в отлична форма и са място за приятно и чудесно колоездене.