paris-843229_960_720

Париж и Лондон с нови средства за измерване на емисиите от автомобили

Кметовете на Париж и Лондон обявиха нова схема за мониторинг на емисиите от превозните средства. Те са насочени към подобряване на качеството на въздуха в двете столици.

Ан Идалго, кмет на Париж, и Садик Хан, кмет на Лондон, заявиха, че схемата ще създаде система за точкуване с цел идентифициране на реалните емисии от автомобилите, за да може да се предоставя по-точна информация на потребителите.

„Ние трябва да можем да създадем надеждна система за точкуване, която да бъде дадена в ръцете на всички наши граждани и да им позволи да знаят какви емисии излизат от превозните средства в действителност“, каза Идалго на международна конференция за замърсяването на въздуха.

Схемата ще разчита на пътни измервания и тестове „в реално време“ чрез анализ на емисиите с помощта на Международния съвет за чист транспорт. Системата ще дава на всеки модел кола оценка на база на вредните емисии, които отделя.

Идеята е системата да отиде отвъд това, което сегашната маркировъчна схема на ЕС прави, като регулира само определени замърсители и то на база лабораторни изследвания. Жителите на Лондон и Париж ще могат да разчитат на честна, точна и независима оценка на емисиите от превозните средства на пътя, подчерта Хан.

Сеул също обмисля въвеждането на системата. „Справянето с емисиите от превозните средства е приоритет, ако искате да се справите със замърсяването на въздуха във вашия град“, каза Вонсон Парк, кмет на Сеул.

По думите на Хан, около 9000 жители на Лондон умират всяка година преждевременно заради замърсяването на въздуха. Идалго отговори, че цифрата за Париж е 2500.

forest-2076758_960_720

Как залесяването намалява въглеродния ни отпечатък?

Когато човек засажда дървета, той не само прави обкръжаващата го среда по-приятна. Това води до директно намаляване на неговия въглероден отпечатък.

До голяма степен дърветата „изяждат“ въглеродния диоксид от въздуха. Наред с това те помагат за пестене на енергия и намаляване на отделянето на CO2 от други дейности.

Eстествени въглеродни консуматори

Всяко живо същество на земята се състои от четири основни химични елемента – въглерод, водород, кислород и азот. Те съставляват около 96 процента от нашето тяло. Те съставляват и по-голямата част от дървото – неговите корени, ствол, клони и листа.

Ние се сдобиваме с въглерод чрез храната, която ядем. Дърветата, от друга страна, го вдишват – така, както ние вдишваме кислород. Когато едно дърво диша, то поема въглероден двуокис и издишва кислород – точно обратното на това, което правят хората. Този естествен процес поддържа атмосферния баланс.

Когато се засаждат дървета, това помага за пречистването на въздуха. Едно възрастно дърво може да поема около 20 килограма въглероден двуокис на година, като превръща въглерода в част от своето тяло, а кислорода освобождава във въздуха. Освободеният кислород е това, което ние, хората, дишаме. Този постоянен кръговрат е сърцевината на баланса на климата на планетата.

Отвъд дишането

Извън базовата биология на дърветата – поглъщането на въглеродния двуокис – те също така намаляват въглеродния ни отпечатък по няколко други начина. Ето и някои други ползи от засаждането на дървета за околната среда:

Всяко зряло дърво помага за намаляване на водния оток в градската среда. Когато дъжд вода вали в града, голяма част от водата бива поета от дърветата, което облекчава натоварването за градската канализация. Ако няма дървета, водите отиват в канала и оттам – в пречиствателните станции, където е се изразходва енергия за третирането им.

Дърветата абсорбират озона, който е мощен парников газ. Озон е нещо полезно там, горе високо в стратосферата, но долу при земната повърхност той увеличава ефекта на климатичната промяна. Технически погледнато, това не е намаляване на въглеродните емисии, но на практика въздействието е много значимо.

Сянката на едно-единствено дърво може да спести толкова енергия, колкото биха похарчили 10 големи стайни климатка, работещи в продължение на 20 часа в денонощието.

Използването на дървета, за да се осигури преграда за вятъра около къщата, може да намали сметката за отопление – и съпътстващите консумация на енергия – с 20 до 50 на сто годишно.

И ако всичко това не е достатъчно, то – както стана дума – дърветата също така красят домовете и офисите ни. Това потенциално може да увеличи стойността на даден имот с до 20%.

forest-2138239_960_720

Лесовъд: дърветата са социални същества и имат приятели

Дърветата са социални същества, които представляват личности и имат своите приятели в обществата, в които живеят. Това твърди немски лесовъд – авторът на „Скритият живот на дървета“ Питър Воолебен – пред Yale Environment 360. Той споделя очарователни истории за отношенията между различни дървета, които е наблюдавал. Неговото откровение за тайния живот на растенията може да се окаже от жизненоважно значение за борбата срещу изменението на климата.

Ние рядко придаваме чувства на дърветата, но Воолебен прави това без колебание. Той е бил свидетел на смайващи истории, които потвърждават, че дървета са чувствителни създания. Казва, че по едно на всеки 50 дървета формират специални приятелства, които са видими дори с просто око. „Всяко едно от двете растеше с клони, които са отвърнати от другото“, разказва той за двойка букови дървета, “без да имат клонки обърнати едни срещу други, както е обикновено. Този вид партньорство е добре познато на лесовъдите. Те знаят, че ако видите такава двойка, те са наистина като човешка двойка. Ако отрежете само едното, неизбежно и другото ще умре“.

Дървета си изпращат сигнали, за да предупреждават околните, например за опасни насекоми. Те предават хранителни съставки към околните дървета, които боледуват. Воолебен описва случай на дървета, които са си помагали взаимно да оживеят: „Имаше един бук, който е бил отрязан преди 400-500 години от производител на дървени въглища, но пънът му е все още жив – ние открихме зелен хлорофил под дебелата му кора“, каза лесовъдът. „Дървото все още няма листа за създаването на захари, така че единственото обяснение е, че е получило подкрепа от съседните дървета – в продължение на повече от четири века“. Воолебен казва, че знае за подобни истории и от други лесовъди.

Някои хора критикуват Воолебен за приписването на „емоционален език“ на дърветата, но въпреки това лесовъдът продължава да се старае да разкрие на хората как дърветата всъщност са живи същества, а не бездушна стока. Устойчивото опазване на горите е от решаващо значение в един променящ се, все по-горещ свят и Воолебен предпочита да избягва тежките машини и инсектицидите, като вместо това използва ръчно прибиране на дървета, а трупите изтегля чрез коне. Категорично е против тенденцията за „безразборно рязане на дървен материал“, което отслабва екосистемите и съсипва дървесните „социални структури“.

smog-Beijing-186141_960_720

Потъналият в смог Пекин планира зелена “огърлица” от дървета и влажни зони

Пекин и заобикаляващата го провинция Хъбей ще засади дръвчета, ще изгради зелен пояс и ще използва местните реки и влажни зони, за да създаде “зелена огърлица”, която да помогне за намаляването на удавената в смог китайска столица да се справи с чудовищното замърсяване на въздуха, обяви правителството на Хъбей в четвъртък.

Славата на Пекин като привлекателен мегаполис бе опетнена през последните години заради опасни нива на смог в града. Особено високи са концентрациите на замърсяване на въздуха през зимата. Интензивно работещата промишленост в Хъбей се сочи като един от основните виновници. Принос за мега-смога обаче има и изменението на климата.

Сега правителството на Хъбей обяви в изявление, публикувано на интернет страницата си (www.hebei.gov.cn), че ще увеличи горската покривка, ще разшири екологичните пространства и ще свърже речните системи, планините, влажните зоните и земеделските ферми за създаването на нови зелени пояси около Пекин.

Управниците на града се опитват и да се справят с проблема със свръхзастрояването и пренаселеността в бързо развиващия се град. Новият план за градско развитие ще има за цел да ограничи разрастването на града отвъд сегашните граници на столицата. Планът предвижда още нови обществени услуги и нови транспортни системи и правила за Пекин и заобикалящата го територия. Всичко това е част от дългосрточния проект на правителството “Дзин-Джин-Джи” за интегриране на Пекин, Хъбей и пристанищния град Тиендзин. Чрез него Пекин, дом на 22 милиона души, се опитва да ограничи ръста на населението и да „изнесе“ определени индустрии извън града, когато те имат „не-столични функции”.

Наред с това градската управа пое обещание да прекрати потреблението на въглища и ликвидира последната си електроцентрала на въглища по-рано този месец.

Dubai-public-park

Дубай планира огромен зелен парк с пешеходни и вело-алеи

Дубай започна работата по амбициозен план за изграждане на огромен зелен обществен парк с площ 1,43 милиона квадратни метра, който има амбицията да се мери с емблематичните паркове на някои от най-зелените столици по цял свят. В парка, наред с изобилната зеленина, ще има 30 километра пешеходни пътеки, 20 километра алеи за джогинг, над 14 км велопътеки и 7 километра еко-пътеки. Но това не е всичко. Заедно с тях ще има 55 детски площадки, 45 спортни площадки, пет места за провеждане на събития, многообразни търговски площи – магазини, ресторанти и кафенета. Мегапаркът в Дубайленд ще започне да се изгражда по-късно през 2017 г., започвайки с джогинг-алеите и вело-трасетата, заедно с няколко пешеходни пътеки.

Гигантският парк е съвместен проект на Дубай Холдинг и Община Дубай. Местните медии приветстваха проекта. „Ако ви се е случващо да тъгувате, че си нямаме хубаво място за пикник в града, ето една добра новина – скоро ще си имаме голям нов зелен парк“, написа „What’s on”, едно от популярните издания на ОАЕ.

Подпомагането на естествения ландшафт и привличането на туристи са само част от причините, залегнали в разработването на проекта. „Всеки по-голям град, включително Ню Йорк, Лондон и Сингапур, си има един емблематичен парк, който отразява неговата културна и социална идентичност”, казва генералният директор на Община Дубай Хюсеин Лутах. „Предоставянето на зелени, открити пространства играе ключова роля в повишаване на качеството на живот сред жителите, създавайки у тях желание да изследват нови занимания и да се наслаждават на любимите си забавления. Наред с това подобни паркове действат като важни връзки между различните части на града, което ги ревръща в популярни дестинации, привличащи хората“.

Разработването на гигантския парк, според Лутах, има за цел да представи забележителния дубайски пейзаж и да позиционира Дубай сред най-известните световни градове.

Изграждането на огромната зелена зона ще има пряко отражение върху местната демография. Очаква се проектът да намали гъстотата на населението докъм 12,5 квадратни километра на човек.

Добавяне на огромната зелена зона с много дървета и храсти се очаква да подобри качеството на въздуха в града и около него. Същевременно паркът ще запази съществуващото биологично разнообразие и ще подобри градската екология на района.

В парка ще бъдат интегрирани устойчива система за локално добиване на енергия, система за рециклиране на отпадъци, безжична интернет свързаност. Предвижда се територията да е с ниска консумация на вода – едва пет литра на квадратен километър. Зоната ще е дом за 15 000 местни и осиновени дървесни вида.

Dubai-public-green-space-4 dubai-park-1020x610 Dubai-public-green-space-3

Изображения: медиа-офис Община Дубай

chill-1839867_960_720

Вдовицата на основателя на The North Face дари хиляди декари земя на Чили – за паркове

Кристин Макдивит Томпкинс, вдовицата на американския милиардер Дъг Томпкинс, дари 408 000 хектара земя на Чили за създаването на национални паркове.

Дъг Томпкинс, един от основателите на „The North Face“, загина в инцидент с каяк в Чили през 2015 г. Като запален природозащитник той бе закупил хиляди декари земя в южната част на Чили и Аржентина с цел да я консервира.

Вдовицата му сподели, че виждането на Томпкинс я е вдъхновило да направи това дарение. „Знам, че ако Дъг беше тук днес, той щеше да говори за национални паркове като за една от най-големите прояви на демокрацията, която една страна може да осъществи, запазвайки най-доброто от нацията за всички свои граждани,“ каза тя.

Дарените 408 000 хектара ще формират от мрежа от 17 национални парка в Патагония.

Чилийското правителство се съгласи да добави още 949 000 хектара земи за парковете.

В резултат на това 17-те парка ще се простират от чилийския град Пуерто Монт до кейп Хорн, на 2000 км. на юг.

Чилийския президент Мишел Бачелет заяви, че това е „важна стъпка за запазване на този огромен източник на биологично разнообразие и безопасното му съхраняване в интерес на обществото“.

Споразумението между Чили и семейството на Томпкинс е кулминацията в опазването на природата в Патагония и показва колко далеч са стигнали отношенията между двете страни, откакто Дъглас Томпкинс е пристигнал в страната в началото на 1990-те. Първоначално тойбива посрещнат с подозрение от местните хора. Селяните се питат защо тези чужденци идват в далечната страна Чили и изкупуват огромни терени земя. Някои ги подозират, че са шпиони, а други се съмняват, че Томпкинс искат да правят ционистка държава. Фамилията обаче влага много усилия в създаването на паркове и опазването на местното биоразнообразие. С възхода на екологичното движение в Чили подозренията постепенно се стопяват, а отношенията със семейството се затоплят.

planting-hands-1838659_960_720

Залесяват 10 000 дръвчета край София

10 хиляди дръвчета ще бъдат засадени край София в рамките на Национална залесителна кампания – пролет 2017, организирана от инициативата “Когато станем 100 000 ще посадим гора”  на екипа на Гората.БГ. Кампанията започна на 11 март с изваждане и подготовка на първите фиданки. Тя ще продължи през март и април. Паралелно ще се осъществят две поредици от акции. От една страна ще се състоят около 10 доброволчески залесявания, включително при четири от най-големите градове в страната, а от друга – ще има и засаждане на над 30 000 дръвчета в училища и детски градини в страната.

От средата на март всяка седмица младите дръвчета ще се засаждат в рамките на регионални акции, като за София те ще са в пероиода 1-9 април. Програмата се поддържа и актуализира постоянно в създаденото за целта Facebook събитие.

Очаква се чрез Национална залесителна кампания – пролет 2017 да бъдат засадени около 50 хиляди фиданки.

За акциите в четирите области града организаторите осигуряват всичко необходимо за залесяването – фиданки, инструменти, вода и др. Желаещите да се включат трябва да се зарядят преди всичко с добро настроение и усмивка. За собственото си удобство е добре да носят удобни и подходящи за сезона дрехи и обувки, работни ръкавици и храна и вода за пикник – а по желание и български знамена. Който умее да свири, може да вземе със себе си и музикални иструменти.

Дългосрочната цел на Гората.БГ е да засаждането на 1 милион дървета в цялата страна.

bike-1868422_960_720

Берлин планира нова мрежа от 13 вело-магистрали

Преди около двадесет години мрежата от тротоарни алеи в Берлин определяше града като едно от най-добрите места в цяла Европа за каране на колело. Но, както немската столица добре знае, не е никак лесно да се пази репутацията на град, който е дружелюбен към велосипедистите. В днешно време Берлин изглежда доста изоставащ в това отношение в сравнение с Амстердам и Копенхаген, а велосипедната му мрежа се характеризира с ограничено пространство и лошо обособяване от автомобилите и пешеходците. Благодарение на нов план, изготвен от градската управа в Берлин, това скоро ще се промени радикално.

В основата на плана са 13 нови велосипедни „супермагистрали“, одобрени в края на февруари. Подбрани от първоначалния списък с общо 30, първите две от тези нови трасета трябва да започнат да се изграждат до края на 2017 г. Както подсказва самата дума „вело-магистрали“, това няма да са обикновени крайпътни вело-пътеки. Те ще бъдат напълно изолирани, непрекъснати, дълги маршрути, които ще позволят на берлинчани да влизат и излизат от центъра на града много по-бързо и по-безопасно, без изобщо да се налага да се смесват с автомобилите.

berlin-507408_960_720

За момента градът не е особено приветлив към придвижващите се на две колела. По-просторният уличен план ще означава много главни улици да имат тротоари, които да са достатъчно широки, за да осигурят място за единична велосипедна алея по протежение на пътното платно – по една всяка страна на улицата – без това да пречи на пешеходците  и да отнема от пространството за тях.

Новите велосипедни магистрали трябва да бъдат изградени сериозно и с мисъл за пространството, както традиционно се правят улиците за автомобилния трафик. За да могат да се впишат в дефиницията „вело-магистрала“, трасетата трябва да са с дължина най-малко 5 км и да гарантират не повече от 30 секунди чакане (по кръстовища и светофари) на километър. За да се позволи безопасното изпреварване, платната на вело-магистралите „трябва да са най-малко 4 метра широки, свивайки се до 3 метра, когато лентите са напълно отделени в еднопосочни трасета“.

berlin-77786_960_720

Тези нови правила трябва да направят по-безопасно и по-бързо използването на вело-магистралите, но те поставят и един въпрос, който всеки град, опитващ се да подобри условията за велосипедистите, среща. Откъде място?!

Лесно е за любителите на колелото да кажат, че автомобилите трябва да се изтласкат, за да направят място за велосипедите. Този процес сам по себе си може да предизвика възмущение, недоволство и разделение сред хората. А това само по себе си е пречка за положителната промяна.

Берлин обаче има малко по-лесен отговор на този въпрос в сравнение с повечето градове. Историята на бомбардировки и разделяне и обединяване на града открива няколко нишки от пространство, които влизат и излизат от сърцето града – и които са узрели за разработване. Така например Берлин има няколко бездействащи железопътни линии. Постепенно изоставени в следвоенния период, когато Западен Берлин не се нуждае от тежките железопътни връзки до Потсдам или (сега полския) град Шчечин, железопътните връзки дълго не са използвани и в Източен Берлин, защото краищата им лежат извън територията на бившата ГДР. Тези някогашни ЖП линии предлагат трасета със зеленина от покрайнините към центъра на града. Това ги прави много подходящи за „повторна употреба“, при това без да се налага да се унищожава озеленението по тях. Има и други подобни широки трасета, които могат да поемат новите “вело-магистрали” в Берлин.

bike-old-1645586_960_720

166fabb4b

Сингапур има най-добрата автобусна спирка – със зелен покрив и библиотека

Сингапур наскоро се сдоби с автобусна спирка, която може спокойно да претендира да е най-хубавата в света – със зелен покрив, с люлка и с библиотека. Тя е дело на местната архитектурна фирма DP Architects и правителството на мегаполиса.

Автобусните спирки традиционно не са най-привлекателното място от градското пространство. На много места по света те са лишени дори от най-базовите функции – място за сядане и заслон, който да пази чакащите от дъжд и пек.

Какво би станало, ако може автобусната спирка да бъде социално място, което всъщност предизвиква чести посещения и по-продължителен престой? „Искахме да преобразим нещо често срещано, което приемаме за даденост“, казва Сеа Чи Хуан, директор на DP Architects.

Сега, благодарение на DP Architects в сътрудничество с различни агенции на сингапурското правителство, вече е налице автобусната спирка – мечта. Тя се намира в Джуронг – област в югозападната част на островния град-държава. Спирката има елементи, традиционни за кафенето, парка или дори домашната дневна.

Най-важното, разбира се, е наличието на достатъчно места за сядане. Има и рафтове за книги – и книги, предазначени за всички възрасти. Има велосипеден паркинг, люлка, произведения на изкуството от местния илюстратор Лий Ксин Ли, както и градина на покрива, в която даже има малко дърво.

lead_large

Пространството също така е “хиперсвързано”. В допълнение към печатните книги посетителите тук могат да си изтеглят електронни книги от Националната библиотека посредством сканиране на QR код. Те могат да зареждат своите телефони чрез зарядна станция. Интерактивни цифрови табла показват времето за пристигане на автобусите, като има и модул за планиране на пътуването, помагащ за намиране на най-бързия маршрут до желаната дестинация. На същите екрани се показва информация за времето, новини, местни събития. Слънчеви панели помагат за осигуряването на необходимата електроенергия.

Не е случайно, че спирката е в Джуронг. Правителството е превърнало тази област в тестова площадка за „умни“ иновации – съгласно своята инициатива за интелигентен град, която стартира през 2014 г. с цел да се направи Сингапур „смарт-нация“. Технологиите, които се разработват за този регион, включват безпилотни превозни средства, осветление, което се затъмнява или се усилва в зависимост от наличието на активно движение, както и автоматизирана система, която усеща кога кофите за боклук са пълни и извиква камионите за смет.

f508bde54

Автобусната спирка е в експлоатация вече шест месеца. След още шест правителството ще определи кои от нейните характеристики да бъдат включени в другите спирки из региона и града. Това много ще зависи от обратната връзка на обществото, казва Конг Хок Юн, помощник-главен изпълнителен директор на агенцията за медийно развитие Infocomm, която участва в проекта. По думите му, до този момент един от най-популярните елементи е станцията за зареждане на телефони. „Хората постоянно имат нужда от зарядни“, казва той. Пътниците използват активно и интерактивните дъски, казва той.

Снимки: агенция за медийно развитие Infocomm

rainforest-78516_960_720

Амазонските гори са култивирани от древните хора

Древното коренно население на Амазонието има много по-дълбоко въздействие върху състава на тропическите гори покрай Амазонка, отколкото се считаше досега. Причината за промяната в разбиранията е ново проучване, което показва как дървесни видове, одомашнени от хората преди векове, все още преобладават в големи облати от дивата амазонска джунгла.

Много дървесни видове, населяващи района на Амазонка, изглежда са в изобилие, тъй като са били култивирани от хората, населявали района, преди европейците да пристигнат – преди повече от пет века. Това включва бразилския орех, какаото, палмата акай, каучкуковото дърво, каймито, кашуто и палмата тукума, според изследователите.

„Излиза, че Амазонието не е толкова недокоснато от човека, колкото ни е изглеждало досега“, казва изследователят Ханс тер Стееге, горски еколог в Центъра за биологичното разнообразие „Натуралис“ в Холандия и Свободния университет в Амстердам. Той и колегите му са използвали данни за дървесния състав на горите на 1170 места из Амазонието. Те сравнили данните с повече от 3000 известни археологически обекта, представляващи последните населени места в региона.

„Проучването установи, че 85 дървесни вида, за които се знае, че са били използвани от амазонските племена за плодове, ядки, строителни материали и други цели, през изминалите около 8 хиляди години са с пет пъти по-голяма вероятност от доминиране из зрелите амазонски гори в сравнение с видовете, които не са били одомашнени“. Изследването е установило също така, че горите в близост до пред-колумбовите селища, са с три пъти по-голяма вероятност да съдържат дървесни видове, одомашнени от местните хора в миналото.

Тропическите гори на Амазонка имат определяща природна функция за цяла Южна Америка. Те са един от регионите в света с най-богато биоразнообразие, гъмжащи от растителен и животински свят. Голяма част от амазонските джунгли се намират в Бразилия, но части от тях покриват Перу, Колумбия, Боливия, Венецуела, Гвиана, Суринам, Еквадор и Френска Гвиана.

Много от дърветата, намиращи се в големи количества в тази област, представляват видове, критични за поминъка и икономиката на амазонските народи. По време на европейското нашествие в региона са живели около 8 до 10 милиона души, говорещи най-малко 400 различни езика.

„Древните цивилизации са имали голяма роля в промяната – както съзнателно, така и несъзнателно – на растителността в околностите на своите селища и по протежение на пътищата, по които са пътували“, казва изследователят Каролина Левис, докторант в областта на екологията в Националния институт на Бразилия за амазонски изследвания и Университета Вагенинген.

Изследването бе публикувано в списание Science.