water-Abstrakte Aufnahme eines Bonsai Baumes_by_FlorianBerger

Как да направим големия град по-устойчив?

32,6 трилиона литра – това, общо взето, е количеството вода, което се губи през спукани тръби и течове всяка година, преди да стигне до домовете, предприятията, училищата и болниците в градовете. Казано по друг начин, ако някой открие тези течове и ги “хване“, ще може да напълни мега-язовира “Трите клисури” в Китай до ръба с чиста, питейна вода – и така всяка година.

Проблемът със спуканите тръби подчертава едно от най-големите предизвикателства, пред които ще сме изправени през следващите десетилетия. Просто казано, ние в големите градове ще трябва да изнамерим нови начини да си осигуряваме ключовите основни ресурси като храна, енергия и вода. С нарастването на броя на хората,които живеят в мегаполисите, този проблем ще става все по-голям. Това са ключови въпроси за устойчивостта в градовете.

Приблизително 54 процента от населението на света живее в градски райони. Тзи цифра вероятно ще се увеличи до 66% към 2050 г. Китай ще има 221 населени места с над 1 милион души до 2025 г. Броят на мегаполисите с повече от 10 милиона жители ще се удвои през следващите години.

Нарастващата сложност на градската среда и спадащата цена на цифровите технологии ще дадат в ръцете ни платформа за икономия на ресурси и споделяне на физическото пространство по начини, които са едновременно икономични и по-удобни.

Водните ресурси

Струва си да се разгледа опитът на Maynilad – водната агенция на Манила. Maynilad обслужва милиони клиенти на територия с площ над 540 квадратни километра. Дружеството управлява близо 7500 километра водни и канализационни тръби и 19 язовира.

През 2007 г. близо 20 на сто от гражданите в обслужваната територия не са получавали никаква услуга, тоест са нямали вода; половината са имали вода само през половината от времето; над 50% от жителите не са имали достатъчно налягане на водата, за да могат да осъществят основни функции.

Като част от основен ремонт на цялата ВиК мрежа Maynilad се заема да реализира агресивна програма за мониторинг на цялата водна система с показатели като движение на водните потоци в реално време. Дружеството картира потреблението на вода в различните географски области. Към 2013 г. то вече обслужва 94,7 процента от жителите, като 97 процента имат 24-часово обслужване, а 99 процента имат достатъчно налягане. В същото време Maynilad спестява 640 милиона литра пречистена вода.

Електроенергия

Друг интересен казус са кражбите на електроенергия. Електрическа енергия е третата най-крадена стока в света.

Някои изчисляват, че над 30 процента от електрическата енергия в Индия се краде “на регулярна основа”. Това води до системни прекъсвания на тока и икономически загуби, надхвърлящи 17 милиарда долара годишно.

Тези видове загуби се случват навсякъде, не само в Индия. Южна Африка, Бразилия и Източна Европа са изправени пред сходни предизвикателства. Налице са и технологиите, които позволяват дистанционно откриване на необичайни модели на използване на ток и осуетяване на кражбите.

Значителна част от откраднатата мощност се използва за незаконни операции като например производство на наркотици. Затова тези технологични постижения имат положително въздействие и върху безопасността на общността.

Имоти

Същите тези технологии за наблюдение на електрическата мрежа могат да бъдат използвани вътре в сградите и предприятията, свързани към мрежата. В действителност това би могло да се окаже трамплин за икономическо съживяване. Проучванията показват, че енергийно-ефективните сгради се харесват повече, наемите в тях са по-високи, отдават се под наем по-бързо. Средно, според собствениците, възвръщаемостта на инвестициите в тях е с 19,2% по-висока, отколкото при нормалните сгради.

Паркиране

Друг пример за използване на технологичния напредък в полза на устойчивите цели са интелигентните системи за паркиране. Те могат да намалят емисиите и консумацията на енергия, както и да намалят натоварването на пренаселените централни градски райони.

Пестене на енергия

Умните технологии могат да бъдат полезни и по други начини, които няма как да са пряко видими в мегаполисите. Така например Лорънс в Канзас – студентски град с население 90 000 души, в момента експериментира със софтуер, който може да намали разходите и енергията за третиране на отпадъчните води, като пренасочва процедурите по третиране в най-ненатоварената часова зона.

Перспектива

Нито едно от тези неща, разбира се, не се случва отведнъж. Усъвършенстваните системи за осветление и управление на енергията ще трябва да преминат през редица пилотни тестове, преди да завземат градовете навсякъде. Първите “умни” автомобили в масова употреба вероятно няма да бъдат леки автомобили – може би ще са по-скоро товарни коли, работещи на първо място в контролирана среда, и тяхното действие навярно ще се анализира по няколко начина.

Доставчиците ще трябва да обмислят новите бизнес-модели, с които да направят тези технологични промени приемливии безболезнени.

Неприкосновеността и сигурността също трябва да бъдат взети предвид. Когато Twitter се срине, хората си правят шегички, но ако столичният градски транспорт се срине, тогава резултатът ще бъде хаос. Затова умните системи трябва да са устойчиви, сигурни и резервирани, и това ще е даже по-важно от новите им функции.

С две думи – следвашите десетилетия ще бъдат време на проба и грешка. Но технологиите са вече налице и трябва да намерим начина да вземем най-доброто от тях, за да направим по-благоприятен живота във всеки град, село и мегаполис.

car-932702_960_720

Дали безпилотните автомобили ще засилят растежа на градовете?

Безпилотните автомобили може да доведат до още по-голямо разрастване на градовете. Това твърди в една скорошна статия за Wall Street Journal писателят Кристофър Мимс. Неговото твърдение изглежда добре обосновано: всички големи постижения в транспортните технологии са ни позволили да живеем по-далеч от местата, където работим. Така че нищо чудно поредното подобрение да отведе тази тенденция дори по-далеч.

Поръчването на безпилотна кола във вид на услуга, подобно на такси, вероятно ще бъде значително по-евтино от притежанието на кола, прогнозира Мимс. Това ще позволи на хората да инвестират повече в други неща. Много вероятно едно от първите неща, към които ще се насочат освободените парични потоци, ще са по-големите, по-хубави жилища, които може и да са по-далеч от града.

От друга страна по-по-дългото пътуване до работното място, което може да бъде непоносимо в обикновен автомобил, когато човек шофира, няма да е така неприятно в безпилотната кола. В нея човекът ще може да се отпусне, да се любува на гледките наоколо или пък да използва времето, за да работи.

На фона на всички тези фактори има и някои контрааргументи, посочват противници на теорията на Мимс.

Младите хора стават все по-мобилни и за все по-голяма част от тях притежанието на дом не е от значение. Така стремежът да се купува жилище, било то в по-централна част на града или повече към покрайнините, няма да е от значение за новите поколения.

Важно е и времето, прекарано на път: без значение дали превозното средство се управлява от човек или машина, едночасовото пътуване отнема един час и това е то. Малко вероятно е за човек, който не обича да прекарва много време в пътуване до офиса си, да започне да харесва едночасовите пътувания, само защото са малко по-евтини.

Възможно е безпилотните коли да постигнат и точно обратния ефект – да насърчат застояването на хората в по-гъсто населените централни градски части. Карло Рати, изследовател от Лабораторията за градска среда в MIT, смята, че безпилотните автомобили ще позволят на хората да живеят по-лесно в по-плътните градски райони.

В крайна сметка отсега няма как да знаем как ще се отразят безпилотните коли на разрастването на градовете ни, но със сигурност промяна ще има.

coolidge-396552_960_720

Най-мръсният град в Америка през 1969 г. днес е един от най-зелените

Един от най-мръсните градове в Америка напълно е променил своето „наследство“ за поколенията и днес е един от най-зелените в САЩ. През последните няколко десетилетия Чатануга в Тенеси се е превърнал от град, задушаващ се от смога, в една от най-екологичните общности в страната. Пионер в зелената градска политика, градската управа на Чатануга е въвела серия от смели мерки за устойчиво развитие, благодарение на които гражданите днес могат се възползват от предимствата на чиста околна среда и авангардни чисти технологии.

Чатануга започва сегашния си зелен ренесанс още в началото на века. През 1969 г. Американската агенция за околната среда обявява Чатануга за най-мръсния град в Съединените щати. Това става след идентифицирането на високи нива на озон, фини прахови частици и други токсични вещества във въздуха. Това кара хората да посиат промяна. „Имаше огромен натиск да преобразим града“, разказва Андрю Грифин Фрай, инженер в Тенеси Вали. Първата голяма стъпка към един по-добър град идва през 1992 г. с въвеждането на безплатни, изцяло електрически автобуси в централната част на града. Електрически транспорт сега обслужва 1 000 000 пътници годишно и е помогнал да се намалят задръстванията и замърсяването на въздуха в района.

През 2012 г. в града започва да действа система за споделени велосипеди. Днес тя има 300 велосипеда и 33 станции. Други градове, включително и „велосипедният рай“ Портланд в Орегон, консултират Чатануга за създаването на собствената й система за споделени велосипеди.

Най-новото начинание на градската управа е бъдещата програма за сподлени електрически коли, която всеки момент ще заработи. За начало тя ще включва 20 електромобила до края на лятото. Тези електрически автомобили ще се захранват от три станции за зареждане със слънчева енергия.

За борба със замърсяването на въздуха градът е извел от експлоатация местните въглищни електроцентрали.

През 2014 г. Чатануга е признат за един от 15-те най-добри градове от гледна точка на подобряването на качеството на въздуха. Чистият въздух допълва природната красота на хълмове, живописни долини и планински региони.

Други градове по света могат да научат много от добре свършената работа на Чатануга за изграждането на по-устойчива, здравословна градска среда.

hong-kong-102822_960_720

Над 500 града са разкрили планове за опазване на климата тази година

Рекорден брой градове по света вече имат планове за измерване и оповестяване на данните за околната среда на годишна база. Целта е по-добро управление на емисиите и изграждане на устойчивост срещу въздействието на климатичните промени. Данните дойдоха от инициативата „Проект за въглеродно отчитане“ („Carbon Disclosure Project“).

Организацията с нестопанска цел разкри, че 553 града по света, обитавани от общо 621 милиона граждани, тази година са представили планове за своите действия в областта на опазвaнето на климата. Този брой представлява увеличение от 70 на сто спрямо 2015 година.

Европа е източникът на най-голям ръст. Там е налице увеличение от 83 на сто в броя на градовете, обявили програми и проекти за действия за опазване на климата. Включили са се общо 126 града от 32 страни. Много от градовете са от Източна Европа – те се включват с програми за климатични мерки за пръв път.

Освен това от общо 83 мегаполиса от цял свят, които участват в инициативата C40 (Група на градовете за климатично лидерство, която включва Лондон, Париж, Ню Йорк, Дубай, Лагос, Токио и Рио де Жанейро), 90% вече са оповестили планове за опазване на околната среда от началото на годината досега.

DSC_0024

Нужен е незабавен мораториум върху строителството в контактните зони на парковете в София до ревизирането на ОУП

Инициативен комитет „София – зелена столица“ призовава за въвеждането на незабавен мораториум върху всички видове строителни дейности в контактните зони на предвидените територии за паркове по действащия Общ устройствен план на гр. София до ревизирането и приемането на новия Общ устройствен план на града.

През последните седмици в парк „Въртопо“ в София, между кварталите Мусагеница и Младост, се наблюдава изсичане на дървета във връзка с предстояща реализация на проект на частен инвеститор. Сечта стана повод за активно гражданско недоволство. Според сега действащия ОУП от 2009 г., зоната, в която ще се реализира инвестиционното намерение, е предвидена за озеленяване с до 30% застрояване; пак според ОУП, голяма част от парк ‘Въртопо“ е предвидена за застрояване, включително с жилищни сгради.

Считаме, че действащия Общ устройствен план на гр. София не защитава достатъчно обществения интерес по отношение на запазване и развитие на зелената система в града. Според този план, границите на парковете са разпокъсани и се позволява строителство със значителни параметри на застрояване на голяма част от площта им. По този начин значителни територии се откъсват завинаги от парковете, нарушават се достъпът и обвързаността на парковете с околните жилищни територии, а градските паркове престават да действат като обща система.

Не е приемливо един европейски град, при това претендент за бъдеща Европейска зелена столица, да отнема терени от зелени територии и паркове, за да ги превръща в жилищни зони. Необходимо е пълно преразглеждане на сега действащия Общ устройствен план и съответните подробни устройствени планове, регулиращи териториите, принадлежащи на паркови зони в града. Трябва да се намалят значително параметрите на застрояването, да се въведат подробни специфични правила и норми за застояването във всеки парк и в контактната му зона, да се гарантира достъпа до парковете през имотите в които е позволено застрояване.

Дотогава обаче най-доброто решение в полза на обществения интерес е налагането на пълен мораториум върху всички видове строителни дейности в парковете на София и в контактните им зони.