Awaroa-beach-property-New-Zealand-Bayleys-01-1020x610

В Нова зеландия купиха частен плаж чрез краудфъндинг, за да стане национален парк

Обществена група в Нова зеландия създаде кампания за групово финансиране, чрез която успя да да реализира закупуване на 17 акра парцел – частен плаж, който да превърне в… национален парк. За целта организаторите са успели да привлекат внушителните 1,7 милиона долара. Около 40 000 души са се включили в кампанията. Това обществено усилие е било допълнено от инвестициия от 254 000 долара от местното правителство, за да може да бъде приключена сделката. В крайна сметка е откупена територията, известна като “плаж Авароа“ на северния бряг на Южния остров на Нова Зеландия.

До преди кампанията плажът Авароа е бил собственост на Майкъл Спакман – местен бизнесмен. Той купил имота през 2008 г. за 1,4 милиона долара, позволявайки на широката общественост да го използва – още от самото начало. Финансови затруднения принудили Спакман да пусне имота за продажба по-рано тази година. Сред обществеността обаче се надигнала тревога, че потенциалният нови собственик може да забрани достъпа до плажа. Тези опасения провокирали местния жител Дуейн Майор да започне кампания за запазване на плажа. Следвайки модерното движение на краудфъндинга, той решил да предложи откупуване на имота. В крайна сметка кампанията му приключила през февруари, след като привлякла достатъчно средства, за да може да се откупи имотът на Спакман.

Закупуването на плажа чрез обществено фондове е направило възможно плажът да стане част от Национален парк Абел Тасман. А това означава, че ще той бъде отворен за обществеността и защитен за години напред. Това се смята за добра новина за местните жители маори, които са особено заинтересовани от опазването на територията, тъй като тя е зона на техни свещени гробища. Някои местни жители дори са настоявали имотът да бъде предаден за стопанисване на хората от племето, но в крайна сметка е постигнато споразумение плажът да бъде отворен за широката общетвеност и да се направи така, че националната програма за паркове да намери „начини за включване на местното маори население в управлението на земята“.

Имотът не е достъпен с автомобил поради своето разположение и местните жители се надяват, че това ще помогне територията да остане „забележителна седем-хектарова утопия“, както гласи описанието й в сайта за продажби на имоти.

london-1018629_960_720

Новият кмет на Лондон дава 11 млн. лири за по-чист въздух в града

Новият кмет на Лондон Садик Хан се залови с нова програма за подобряване на качеството на въздуха в британската столица. Фонд на стойност 11 милиона лири ще трябва да спомогне за решаването на горещите проблеми със замърсяването.

Фондът ще бъде поделен между осем квартала в подкрепа на редица “мерки за справяне със замърсяването“. Сред тях има планове за въвеждане на дни без автомобили, стоянки за зелени таксита за нулевоемисийните таксита, както и места за паркиране, запазени за най-чистите превозни средства.

Финансирането се явява смело продължение на инициативата „нискоемисийни квартали“ на предишния кмет Борис Джонсън. Тя предложи на два квартала фонд от 2 милиона лири за тестване на иновативни подходи за подобряване на качеството на въздуха.

Предложенията, които ще се радват на финансиране сега, включват планове за електрически куриерски коли в партньорство с логистичния гигант UPS, въвеждане на зони, където е забранено автомобилите да стоят и работят на празен ход, ограничен достъп до определени улици за всички, освен най-чистите превозни средства.

Наред с това Гринуич планира въвеждането на поредица от дни без автомобили в граския ццентър и централните райони. Районът Илфорд Гарден пък има намерения за изграждане на “зелена бариера” между пътя и тротоара, така че да се намали излагането на пешеходците на автомобилните изпарения.

“Не се заблуждавайте: Лондон е в средата на класациите за качеството на въздуха”, каза Хан. “Замърсяването на въздуха постоянно засяга развитието на белите дробове на децата ни и почти 10000 лондончани умират преждевременно всяка година в резултат на продължително излагане на замърсен въздух. Имаме нужда от спешни и смели действия. Това включва целенасочени местни инициативи за справяне с някои от най-тежко замърсените места на замърсяване в Лондон”.

tehran-642743_960_720

Вторник без коли: в Иран се борят със замърсяването на въздуха

Градовете в Иран са едни от най-замърсените в света. Смята се, че 27 души на ден умират в Техеран заради лошото качество на въздуха.

25-годишният Мохамед Бахтиари от Арак е решил, че не може да чака повече. Той подел инициативата за дни без автомобили. Всеки вторник. Младият човек се е заел да насърчава иранците да намерят алтернативни начини да се придвижват наоколо във вторник.

“Замърсяването на въздуха става все по-лошо, не исам просто да стоя и нищо да не правя,“ казва Бахтиари пред местните медии. „Мисля, че всеки е отговорен за този проблем. Затова исках да намеря начин да накарам повече хора да се включат в това”.

Така той предложил хората да се движат без автомобили във вторник. Жителите в Триполи, Ливан, са опитвали това по-рано, но така и не им допаднало и не го запазили като навик. Мохамед обаче искал да направи така, че идеята да се хареса и да стане традиция.

Той започнал да прави плакати и листовки, за да обясни на местните жители в Арак защо това е добре да се прави. В крайна сметка Министерството на околната среда сложило на неговите брошури своя печат на одобрение. Идеята набира скорост сред иранците и вече добива популярност и в други градове, макар че никъде няма точни данни колко хора са се присъединили.

Вторият ден от седмицата е избран не случайно. Това е средата на седмицата в Иран и тогава задръстванията са най-големи, а замърсяването – най-интензивно.

По приблизителни оценки на световната банка, загубите за иранската икономика в резултат на смъртните случаи, причинени от замърсяването на въздуха, възлизат на 640 милиона долара. Това е равно на над половин процент от БВП. Заболяванията, дължащи се на замърсяването на въздуха, причиняват загуби, които се оценяват на 260 милиона долара на година. Това е 0,23% от БВП на страната.

Оставянето на автомобилите у дома може да намали замърсяването на въздуха. Кампанията, започнала тази пролет, се очаква да продължи 600 седмици. Идеята е хората да използват велосипеди и повече обществен транспорт вместо личните си коли.

“60% от хората, които знаят за кампанията, я подкрепят. Първата ни стъпка е да кажем на хората, че има кампания. Втората стъпка е да им обясним защо да я подкрепят”, разказва Мохамед. Третата стъпка, според него, би била да се дадат стимули за тези, които се присъединят към кампанията. „И четвъртата стъпка е да се насърчим правителството да изпълнява своите отговорности с по-бързо темпо”.

Сега Мохамед настоява за по-скорошното въвеждане на безопасни велосипедни маршрути, насърчаване на използването на електрически скутери, както и основно преразглеждане на градския транспорт.

USAID_CollectiveGarden_May13_04

Комунална градина в Никозия: самодостатъчност и устойчиво общество

Една група от хора в Никозия, столицата на Кипър, се е събрала с обща мечта за бъдещето: да създаде самостоятелно и устойчиво общество. Градината Έλλοβος търси начин за запазване на благодатта на земята, вкусовете, миризмите, полезните качества и културните ценности на общността, за да ги предаде на бъдещите поколения.

Взаимодействието, комуникацията, споделите знания, опитът и сърдечността между хората са основните цели на тази инициатива. Участниците основават своята дейност на уважение към другите, започвайки с увжение към самия себе си за отприщване на колективните действия и насърчаване на участието в общността. Всички те вярват, че хармоничното съжителство между хората и заобикалящата ги природа ще насърчи участието на повече хора. Водени от креативност, критични възгледи и съзнателни мисли, всички те се учат заедно на необходимите знания, за да управляват както природните ресурси, така и това, което земята предлага за тях.

А целите им са:

• Създаване и поддържане на местни зеленчукови градини в сътрудничество с местните власти и квартали;

• Свободно споделяне на знание и идеи чрез работни сесии и обучителни семинари

• Запазване на местните сортове семена чрез култивиране и обмен чрез подаряване;

• Създаване на банка за семена от традиционни местни сортове;

• Насърчаване и разпространение на биологичното земеделие;

• Сътрудничество с други групи с подобни цели;

• бране на плодове.

Пожелаваме им успех!

Michael-Maltzan-Architecture-Arroyo-Seco-Bridge-Solar-Panels-1020x610

Може ли една шумна и натоварена магистрала да прочиства въздуха?

Шумни и концентриращи хиляди тонове прахови частици и въглеродни емисии, магистралите и градските булеварди все пак имат потенциала да се превърнат в тихи и красиви ивици, които спомагат за устойчивостта в градската среда. Как?

Michael-Maltzan-Architecture-Arroyo-Seco-Bridge-Solar-Panels-1020x610

Построена през 1953 г. и разширена през 1971 г., магистрала 134 в Пасадена, Лос Анджелис, минава по моста Аройо Секо, където има общо 10 ленти за движение. Нейната основна цел е да транспортира превозни средства (като всяка магистрала), но в процеса на този трансфер тя се оказва място на генериране на огромно количество въглеродни емисии и прахови частици в атмосферата. Наред с това трасето излъчва страхотен шум. Michael Maltzan Architecture (MMA) и Arup – Лос Анджелис са проектирали решение за „облагородяване“ на за моста, което включва инсталация на слънчеви панели, много зеленина и специален бетон, който поема въглерода.

Проектът предвижда мостът да се преобрази в един вид надземен тунел, който MMA определя като „нов инфраструктурен слой“. Водачите ще могат пак да минават по пътя, както и досега, но замърсяването и шумът ще са далеч по-малко благодарение на елементи като “акустично изолиращи стени” и “порест бетон”. Arup са изчислили, че шумоизолиращите стени ще намалят шума с 65 процента. През това време „белите дробове” от порестия бетон ще улавят около 516 000 тона въглероден диоксид годишно. Върху магистралата ще се монтират слънчеви панели, които ще могат да осигуряват чиста енергия за 600 домове. Ще има и система за събиране на дъждовна вода. Тя ще осигурява вода за напояване на цветята, които ще покриват трасето, и ще подпомага за водоснабдяването в Пасадена.

Michael-Maltzan-Architecture-LA-134-Freeway-Full-Width-1020x399

Зелената магистрала не само ще се превърне в по-устойчива транспортна артерия, но и ще може да генерира пари за Пасадена. MMA казват, че “икономиите“, които се равняват на около 1 милион долара – могат да се дават на местните училища.

Мечтата за зелената магистрала засега не е проект с перспектива за скорошна реализация, а по-скоро е една визия за това как остаряващата инфраструктура може да стане адекватна на потребностите на 21 век и нуждата от устойчивост. Концепцията може лесно да бъде приложена и за други тежко натоварени пътни артерии, казват MMA.

Michael-Maltzan-Architecture-Arroyo-Seco-Bridge-1020x610

Графика: Michael Maltzan Architecture

RD1

Повторна употреба на … Дъблин

Знаете ли колко свободни пространства и празни сгради има в града? Имате ли някаква информация за тях? Имате ли някакви идеи какво може да се направи с тях? „Повторна употреба на Дъблин“ е програма, организирана от доброволци в едноименния град, която си поставила за цел точно това – да оползотвори празните пространства в града и да им даде нов живот.

Целта на инициативата е да картографира недостатъчно използваните или направо пустеещи пространства в града, така че те биха могли да се използват за нещо по-полезно за обществото (градско земеделие, творчески пространства, помещения за съвместна работа и т.н.). Всеки е добре дошъл да покаже такова място и да сподели творческите си идеи за това как може пространството да се подобри и се използва повторно.

Screen-Shot-2016-01-25-at-10.58.00

Този експериментален изследователски проект е част от по-мащабен проект на ЕС, наречен Turas (преход към градска устойчивост). Turas има за цел да „сбере градските общности и бизнеса с местните власти и на изследователите, за да си сътрудничат в разработването на нови практически решения за по-устойчиви европейски градове“.

Според уебсайта, посетителят може да кликнете на дадено място от картата на града и ще му се отвори прозорец, където може да въведе описание на мястото. След това посетителят ще бъде помолен да въведе кратка информация за терена и да даде някои предложения как това пространство може да се оползотвори. Така стъпка по стъпка сайтът ще създаде мрежа от хора, които се интересуват от възраждането на пустеещите места в града. В сайте човек има шанс да срещне други хора, които се интересуват от избраното от него място, и заедно да направят нещо за съживяването му. Този иновативен начин за споделяне може да помогне за създаването на съвсем нов нов вид на обществените пространства.

През октомври миналата година инициаторите на проекта организираха екскурзии, чрез които да популяризира проекта сред жителите на града. Налице е огромна активност от страна на гражданите. Много от тях вече участват в общността, формирана около сайта. Инициаторите са направили и Facebook група, където жителите на дъблин могат да споделят снимки на пустеещи места и да споделят информация за тях. Инициаторите се стараят да насърчават обсъждането на идеи и начини за повторно използване на тези места.

Снимки: Reusing Dublin

strava-app

Едно спортно приложение преобразява градовете по света

Милиони хора по света използват Strava – услуга, която – поне според собственото си описание в интернет – е нещо като „социалната мрежа на спортистите … .от олимпийци до „неделни бойци“ – всички са там на трасето, по целия свят, ден след ден“. Strava, подобно на други тракери, използва GPS-ите на смартфоните на спортуващите, за да очертава къде, колко дълго и с каква скорост се движат те.

През 2013 една велосипедистка от Орегон, учстваща в ежегодните преброявания на колоездачите в своя град, записва своето пътуване с колелото чрез Strava. Тогава й хрумва идея – защо да не поискат от компанията да сподели своите данни? Така се заражда Strava Metro.

Днес създателите на Strava продават данните, които се събират за колоезденето в градовете, на градските власти. Питър Уокър от изданието Guardian описва това като „неочаквано обособяване на нов технологичен бизнес и едновременно с това случайно възникнал инструмент за градското планиране, който сега тихичко помага за преобразяването на улиците в повече от 70 селища по света“.

Първоначално разработена само за велосипедисти, Strava не след дълго включва и бегачите, а днес обхваща повече от две дузини спортни занимания. Но колоезденето си остава най-популярно. Компанията казва, че добавя 1 милион нови потребители на всеки два месеца и има повече от шест милиона ъплоуда на седмица.

За градските власти, които се чудят как да научат маршрутите на велосипедистите в града, това е почти немислимо богатство от информация. Индивидуалните данни са анонимни, но системата показва колко са колоездачите, на каква възраст и от какъв пол, по кое време на деня как се движат, по какъв маршрут минават.

От компанията твърдят, че първоначално не са имали представа колко полезна може да бъде информацията. Започнали да визуализират данните върху карти ей така, просто за забавление – щура приумица на местните инженери. „Ние не сме хора, които да планират града“, казва Майкъл Хорват, един от съоснователите на Strava.

„Едно от нещата, които установихме, е, че тези хора (градските управници – б.р.) просто не разполагат с достатъчно данни, с които да започнат,“ казва Хорват. „Не само че нашите данни са иновативни, но и в много случаи това е единственият набор от данни, който говори за поведението на велосипедистите и пешеходците в даден град или регион”.

Естествено, тук изниква въпросът доколко надеждни са тези данни и доколко са адекватни, щом обхващат всички – „от олимпийци до неделни бойци“.

„Имаше две очевидни ограничения по отношение на идеята за градската Strava. Потребителската база е една малка извадка от всички велосипедисти. Освен това акцентът на приложението е върху състезателния елемент, което прави много вероятно това да са хора, които спортуват доста активно, тип велосипедисти в костюми от ликра, а не ежедневно пътуващите и каращите спокойно и кротко. … Въпреки това, когато властите започнаха да използват нашите данни и да ги сравняват със собствената си информация, те установиха, че Strava изглежда обхваща стабилно около 5-10% от всички движения с колело. Нещо повече, те откриха, че – особено в големите градове – тези с приложението е много вероятно да минават по същите маршрути като всички останали“.

„В началото не бяхме сигурни какво точно имаме,“ каза Марк Шоу, главен технически ръководител на Strava. „Това, което виждаме, има ли стойност, няма ли? Не са ли това просто най-запалените атлети? Но открихме, че когато велосипедистите са в сърцето на града, ….. те не се опитват да се състезават там, те просто се стремят да стигнат от едно място до друго по най-лесния начин“.

Днес 76 града по света вече използват данните от Strava Metro, включително Глазгоу, Рейкявик, Стокхолм и Бризбейн. Огромният обем данни се анализира продължително време в изчислителни центрове като университетския център за „големите данни“ в Глазгоу, който се опитва да „сдъвче“ информация за маршрути, трупана една година. „Това помага на градските власти дам постигнат възвръщаемост на инвестициите – за да могат да вложат смислено парите от данъците на хората, когато изграждат велосипедни алеи“, казва Хорват. В други случаи, по думите му, те научават, че „има нещо, което са можели да направят по-добре“.

Разбира се, има и противници на идеята – такива, които виждат нещо нередно в използването на Strava за градското планиране. „Какво става с тези, които са избрали друго приложение или изобщо не искат да са свързани, докато спортуват?“