София: Екоград

СОФИЯ – ЕКОГРАД : УТОПИЯ ИЛИ УНИКАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ

Текст: Димитър Паскалев и Димитър Събев

tree-1817469_960_720

СМЕЛО НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО

Годината е 2038-ма. Навършват се 100 години от плана Мусман, който предвещава бъдещето на София като град-градина. Вече 23 години градyt се управлява от широка зелена коалиция. През 2038 g. София води европейските класации за “Зелен град”, като изпреварва досегашния лидер Фрайбург. Заради инициативите си София става нарицателно за зелен град в световен план. Тук се преместват централите на много корпорации, които афишират зелените си политики. UNEP, програмата за природна среда на ООН, също премества офиса си тук.

Но какво се случва и как от дъното на европейските класации София изплува на повърхостта в съревнованието  на градовете и нациите, чертаейки единствения възможен план за оцеляването на цивилизацията: тази на устойчивото, ресурсно-ориентирано общество, което харчи по-малко отколкото природаната може да произведе?!

През 2038 г. са завършени няколко мащабни екологични проекта, които променят драматично облика на града. Осъщетвена е програмата “1 милион дървета”. Над половин милион нови дървета са засадени в т.нар. Зелени клинове на София, които са заченати още в плана Мусман и целят проникването на планинските екосистеми в сърцето на града. Другата част са засадени в междублоковите пространства на крайните квартали. Заедно с новите засаждения са проведени вело-алеи и еко-пътеки, тръгващи от градските паркове и стигащи до планината. Мащабна инвестиция закопава околовръстен път в зоните на клиновете, като така възстановява пространствената свързаност между териториите в полите на Витоша и София. В резултат на това се появяват диви животни в самия град, мигриращи от планината. Инициативни агенции организират туристически разходки и наблюдения на диви животни и птици, чийто брой се увеличава. Завършена е 10 км пътека за босо бягане, покрита с дървени стърготини. Южен парк е разширен и свързан с Ботаническа градина. Борисова градина е разгърната над Зоопарка и достига до Околовръстен път. През последните 10 години парковата среда на София се е увеличила 4 пъти! През 2038 г. зелените клинове на София са приобщени към национален парк Витоша. Тече проект за нова въжена линия от НДК до Камен Дел….

winter-1982683_960_720

Друг успешен екологичен проект е свързан с водите и реките. Коритата на седемте реки, спускащи се от Витоша, са прочистени, а глобите за замърсяване са баснословни. Заради залесяването се забелязва покачване нивото на водите. Монтирани са над 200 малки водни турбини. Езерата в западните покрайнини са свързани в мрежа от новия Източен парк, чиято основна тема е водата.

creek-21749_960_720

Стратегията за зелена градска икономика на София включва активно развитие на градското земеделие. Насърчителни програми превръщат в междублоковите пространства в овощни и зеленчукови градини. Общият дял за производство на растителна храна в града и периферията му надскача 30%. Градското земеделие се поддържа като социална програма за за борба със сегрегацията и приобщаване на емигрантите, чийто брой дръстично нараства през последните 10 години.  Агенцията за градско земеделие създава мащабна мрежа от компости в целия град, които се изкупуват от градско-земеделските кооперативи. Междувпрочем като резултат от международен проект с участието на кубински и австралийски експерти е реализирана първата пермакултурна градина в Люлин, която демонстрира самоподдържаща се екосистема с годишен добив на плодове и зеленчуци над 200 тона.

garden-509550_960_720

Заедно с градското земеделие на мода са кварталните хранкоопи. Техният брой надхвърля 100. Причина за нарасналото търсене на екологична храна с местен произход е общинската здравна политика, която налага акцизни такси върху индустриални ГМО храни. Тези процеси оказват благотворно влияние върху периферията на София, където се активизират еко-ферми, производствени кооперативи и био градини, а в северните територии по протежение на Стара планина – пасищното животновърство.

Рециклирането на отпадъците е манията на Столичната община. Завършена е пълна децентрализация на сметосъбирането. В сградите на старите трафопостове са монтирани квартални компостери и безотпадни плазмени тригенератори, които връщат топлинна, студова и електрическа енергия в мрежата. Изгарят се под 10% от отпадъците, тъй като са наложени тежки изисквания за рециклируемост на опаковките и стоките от бита. Домакинствата са насърчени чрез данъчни облекчения към минимални отпадъци и разделно сметосъбиране. На практика София става град с нулеви отпадъци. Спестените данъчни ресурси са пренасочени към поддръжка на парковете….

През 2038 година транспортната мрежа на София е неузнаваема. Безпилотните двуместни таксита на Google и Tesla изместват бързо традиционния градски транспорт. Разходите на гражданите за превоз в града са символични. От друга страна рязко е намален обемът на автомобили изобщо поради високите градски такси. Софиянци предпочитат споделените автомобили за извънградско, които автомобили се управляват от няколко кооперативни оператора. След освобождаване на градското пространство от автомобилната маса общината провежда политика за свиване на уличните платна за сметка на т.нар. “леки магистрали” – скоростни велоалеи, подходящи за сегуей, велосипеди, електрически велосипеди и електрически тротинетки. Вело-мрежата достига 10 000 километра.

bicycle-1839005_960_720

Големия пробив, с който София се прочува, е т.нар. “споделена слънчева топлофикация”. Над 50% от топлинната енергия в града е от слънцето. Мащабна кампания в панелните комплекси реализира впечатляващи слънчеви покривни и фасадни инсталации, които добиват топлинна енергия. Във вътрешните пространства на кварталите са монтирани стотици сезонни буфери, които съхраняват топлинна енергия, добита от лятото за употреба през зимата. Цялата технология е на споделен принцип, базиран на обратно изкупуване на излишна топлинна енергия и автоматизирана интелигента система за мониторинг и управление.

SDH

Годишните инвестиции на общината във възобновяема енергетика надхвърлят 25% от бюджета, а амбициите са за постигане на 100% енергийна автономност през 2050 година. И това е все повече възможно, тъй като Балканският институт по възобновяема енергия (намира се в Техпарка на 4-ти километър) е лидер в новите прозрачни графенови колектори и термохимичните топлинни батерии, а новите технологии са значително по-рентабилни от поддръжката на системите, базирани на горива.

Резултатите от промените в транспорта и топлофикациите, както и новите зелени системи, се отразяват благотворно на качестовото на въздуха и като цяло на здравето на населението. Броя на столетниците, обитаващи града, нараства. В София са открити няколко градски санаториума, предлагащи лечение с минерална вода.

Туристическата карта на града също се променя. В зелените клинове са открити 4 големи къмпинга. София е любимо място за междинна спирка на традиционния летен поток между Западна Европа и Азия. Градът предлага уникална възможност за градски еко-туризъм, в който за един ден може да бъде посетен Черни Връх, Камен Дел, Боянския водопад, а вечерта да приключи в нощен джаз клуб в центъра. Бързият достъп до високите върхове на планината от сърцето на града предлагат уникална възможност и за зимен ски-туризъм, съчетан с градския нощен живот. Туризмът се отразява на културните индустрии, които процъфтяват: София е новата модна дестинация за виртуално кино, музика и танц…

sofia-1613900_960_720

Да се върнем на земята: годината е 2015 година, а София не е Зелен град!

Не могат да се пренебрегнат усилията на повечето градски правителства през множеството  икономически и политически режими у нас през последните век и половина. Но трябва да признаем, че София не е зелен град. София не е зелен град и според чуждестранните експерти. В Индекса на зелените европейски градове, изготвен от Economist Intelligence Unit в сътрудничество със Siemens, София заема 29-то място от 30 включени в проучването града, изпреварвайки само Киев.

От оценените осем показателя – емисии въглероден двуокис, енергия, сгради, транспорт, вода, отпадъци и използване на земята, качество на въздуха, управление на околната среда – най-високата оценка, която София получава, е 14-то място – благодарение на сградите си. Заради мъглата, трафикa от стари автомобили, отоплението на твърдо гориво и комините на топлофикациите въздухът в София е замърсен  e три пъти над допустимите норми. В някои райони на София – в центъра и витошката яка, в определени часове от деня замърсяването с фини прахови частици е осем пъти над нормата.

DSC_1196

Във вечерните часове замърсяването е над 400 микрограма.Световната здравна организация класира България като държава с най-замърсен въздух в Европейския съюз. София е с най-неудовлетворително водно стопанство в Европа – което е за отбелязване, тъй като на практика София не страда от недостиг на води, но не ги оползотворява. В други три показателя от Индекса на зелените градове София е предпоследна. Тя има две 28-ми и едно 27-мо място.

Освен това, в светлината на написаното по-горе, София се превръща в разпръснат, вместо в компактен град. Обособяват се все повече богаташки „зелени“ микро квартали предимно в южната част, в противовес на пренаселените стари панелни квартали. Това говори, че в София се усилват социалните дефекти от градското разрастване, известни като сегрегация. Макар и обективен, този процес не е устойчив.

Преобладаващите инвестиционни усилия на последните градски правителства към справяне с проблемите на трафика вероятно ще дадат отражение върху задръстванията и автомобилния хаос. Въпреки това инвестициите в тази сфера са едностранчиви и водят до сегрегационни ефекти. Например Околовръстен път отрязва всякакъв поток на диви животински видове от планината към града, не предвижда пешеходни преминавания и велоалеи между периферните квартали и центъра. Силно критикуеми са инвестиции в кръгови кръстовища (Лъвов мост и България-Гешов), които решават едностранчиво комуникационните възли без осъзнаване на сегрегационните ефекти. Излизането на метрото в надземни тунели съща се превръща в градски делител, разсичащ градската тъкан, без мерки за възстановяване на свързаността. Присвояването на паркова територия чрез Общия Устройствен План (зоната на СофияЛенд) и последващото уплънтяване с високо строителство и пътна инфраструктура е посегателство върху завоюваните от предишните поколения територии за паркове и рекреация.

12974319_1328467917169953_9068760791856367361_n

Но този и останалите битови проблеми в София, според зеления начин на мислене, са значително по-маловажни от проблема за идентичността. Що за град е София и какво е мястото му сред останалите 26 – а скоро и повече – столици в Европейския съюз? За съжаление се наблюдава разминаване между патриотичния отговор, който самата София е склонна да дава, и оценката за настоящата и обозримата й роля в пространствената интеграция на Европа. Според прогнозите на европейската териториална програма ESPON, София поне до 2030 г. няма да преодолее провинциалния си, периферен статус спрямо европейските цивилизационни центрове, попадащи в т.нар. европейски петоъгълник.

Много важно е да се разбере, че в усилията да заслужи статуса на зелен град София изостава не само от останалите европейски центрове, а и от редица градове в развиващия се свят. Наистина трябва да се започне с тази констатация, в противен случай се подхранва скъпа самозаблуда. След като това се разбере и признае от политици и граждани, редно е вече да се оцени зеленият потенциал на София. Този потенциал за щастие действително е висок.

СОФИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗЕЛЕН ГРАД!

Потенциалът на София да се превърне в зелен град е толкова голям, че тази стратегическа посока би била икономически целесъобразна за града дори „зелената“ идея да не беше толкова актуална в световен план.  Разпознаването като “зелен град” е единственият шанс на София да влезе в класациите в конкурентната световна сцена, където градовете търсят собствена идентичност и присъствие.

София разполага с достатъчно природен капитал, за да се твърди, че градът има международно конкурентно предимство по отношение на зелената икономика. Целта на това изложение не е инвентаризация на перспективните първични отрасли за София, а илюстрацията, че активни действия в посока зелена икономика и в частност зелен град са икономически, а не само социално, етически и идеологически оправдани.
Нещо повече – природният капитал е само начало за зелената икономика. В редица сектори София тръгва от твърде ниска база, с наболели проблеми, които така или иначе търсят решение. Градът може директно да приложи зелени решения, използвайки най-ефективните методи и технологии, получени чрез скъпи проби и грешки в други места по света.

Неумерените потребителски навици на българите генерират отпадък, значително по-богат като съдържание от типичния предвид равнището на българския БВП; това в специализираната литература дори се обозначава като български феномен. Съответно рециклирането в София има огромна перспектива – и като смаляване, и като оползотворяване.

35

Същото касае и управлението на транспортните потоци, което сега се извършва със скъп проект за подземно метро, докато са известни значително по-зелени решения, които от този момент нататък могат да интегрират направеното в една обща система за „дружелюбен градски транспорт“. След затварянето на металургичното производство в Кремиковци, в Софийската котловина остават по-малко големи промишлени замърсители. Това също може да се разгледа като силна страна в стратегията на зеления град.

metro-sign-1613902_960_720

Да се върнем на идентичността: най-голямата полза за София, ако концепцията за зелен град се наложи като политически и общоградски императив, е че с нея София ще може да се отличи, да изпъкне в европейското пространство. В усилието да стане „зеленият град“ София ще намери и интелектуална посока за развитие. Възпитателната и социализиращата полза от подобна придобивка е несравнима.

Ако на въпроса „какъв град е София“ може да се отговори с думата „зелен“, положените усилия ще са оправдани. Действително, София има хилядолетна история и не старее, но патриотизмът не бива да заслепява: Атина и Рим, а не София са античните градове на Европа. Богатата история на този град ще се впише и значително ще подсили зеленото послание, но не би могла да го замести изцяло.

ПЛАНЪТ СОФИЯ-ЕКОГРАД

Нашият план започва от широка платформа, в която могат да се обединят голям кръг ключови и осъзнати играчи, като по този начин да се гарантира дългосрочното следване на избрания път. Повече от ясно е, че трябва да се промени парадигмата за града, визията и стратегията. С ориентацията “ЕКОГРАД” ще се избистри политическият мироглед, който не е нито ляв, нито десен, нито центристки, нито националистически. Бихме казали, че това е “надполитическа” идея. Бихме нарекли този мотор за развитие “Коалиция София Екоград”. Ние провиждаме участието в тази коалиция на кръг от НПО организации, които със своята експертен фокус се борят за успехите на един или друг аспект на зелената идея: урбанизъм, транспорт, вело-мрежи, железница, ВЕИ, зелени системи, гражданско общество и др.

Следващата стъпка е разработването и приемането на документ, описващ кратко и на разбираем език цялостната концепция за развитието на София-Екоград. Този нормативен документ трябва да бъде широко разпространен и да стане широко известен . Постепенно градските нормативни документи трябва да се хармонизират съобразно този концептуален документ. Става дума за истинска Зелена Конституция на София. Наистина, днес това звучи леко стряскащо, но на тази карта е заложена бъдещото развитие.

Иновационното развитие на града, по един нов и интелигентен път ще бъде начертано от Институт за зелено градско развитие, който ще изследва и предлага стратегически и практични решения не само за този град, но и за други градове в страната и региона. Специална научно-изследователска програма (с бюджет 1.5% от капиталовите разходи на общината) ще създаде базата за развитие във всички отрасли: транспорт, зелени системи, отпадъци, енергетика и т.н. Институтът ще развие международни контакти и ще привлече признати експерти от целия свят като така ще приеме световната авангардна мисъл като двигател за развитие.

Следваща стъпка към зелена София е определяне на рамка за финансиране. Световните стандарти препоръчват да се отделя 1/10 от инвестициите за зелени проекти; при капиталови разходи на София от 705 млн. лв. през 2015 г., поне 70 млн. лв. от бюджета на Столична община следва да се насочват към зелени проекти. Друг световен стандарт е 2% от БВП за зелени инвестиции; ако приемем статистиката, че 33% от БВП на България се създава в София, това вече означава зелени инвестиции от порядъка на 500 млн. лв. годишно. Това означава преосмисляне фокуса и на оперативните програми, както и използването на европейските ресурси.

Горните цифри не бива да стряскат, тъй като те не представляват единствено разход на публични средства, а предимно частни инвестиции. Вероятно съотношението публични / частни инвестиции в зеления бизнес действително ще бъде 1:10. Но общината ще играе ключова роля. Чрез бизнес подхода, известен като pull /издърпване/, местната власт постепенно и сравнително сигурно може да насочи частните инвестиции към зелени проекти.

Начините да се направи това са най-малко три: 1) чрез зелени обществени поръчки. Общината като ключов – не задължително най-голям – потребител определя параметрите на поръчките си така, че да стимулира „екологичните технологии“ и „екологичните продукти“ /термини на МОСВ/; 2) чрез въвеждане на строги зелени критерии за бизнеса и гражданите и стриктно следене за спазването им, при наличие на сериозни санкции. Известно е, например, че почти половината от приходите от congestion charge в Лондон идват от глоби на шофьорите, които се опитват да заобиколят системата; 3) чрез нормативно уреждане и активно прилагане на модела на публично – частното партньорство.

В отношение на зеленото финансиране, уместно е да се разгледа опцията за емисия на зелени градски облигации. Общината може да издаде ценни книги за целево финансиране на някой витринен проект, като начало не твърде мащабен. Този модел може да се популяризира широко чрез общинските медии, а също и в институции като училищни настоятелства, фондации и т.н. Може да се приложи и известна финансова иновация, като за пръв път в България се предложат на пазара предпазени от инфлация облигации /т.е. доходността се равнява на годишната инфлация/. Зелената градска облигация може да се превърне в мода на пазара и освен финансиране допълнително да популяризира идеята за зеления град.

*Използвани са части от публикувания през 2011 текст на Димитър Събев “Зеленият град