london-590114_960_720

Двуетажните автобуси на Лондон стават електрически

Лондон е известен със своите двуетажни автобуси – обслужващи градския транспорт, те са забележителност сами по себе си. Скоро те ще са изцяло електрически. Още идното лято 68 по улиците в града ще тръгнат 68 изцяло електрически дуетажни автобуса. Ще има два маршрута, които ще се обслужват изцяло от този вид превозни средства – от Барнет до централен Лондон.

В Лондон се разгръща инициатива за нискоемисийна централна зона, припомни кментът на града Садик Хан. “Правим всичко възможно, за да подобрим качеството на въздуха, и имаме нужда правителството да отговори на амбицията ни да решим тази национална здравна криза“.

През следващата година „Транспорт за Лондон“ има за цел да осигури 240 електрически автобуса, които да работят в транспортната мрежа на града. Всички нови двуетажни автобуси трябва да са с нулеви емисии или да са хибриди. Едноетажните автобуси в централен Лондон също трябва да станат нулевоемисийни през следващите години. Целият автопарк на града трябва да е 100% нулевоемисиен до 2037 г.

dsc_1282

Съдът даде ход на делото срещу Столична община за мръсния въздух

Софийски градски съд даде ход на делото срещу Столична община, заведено от „ Група за чист въздух“, съобщи екологичното сдружение „За Земята“, което е част от групата. Датата на първото заседание е  12. 07. 2018 г. от 10.30 часа в Софийски градски съд (Съдебната палата).

Това се случва след една като трима съдии си дадоха отвод по делото.

На първото заседание се очаква да се установи какъв е кръгът на увредените лица, съответно – кой ще може да се присъедини към делото като част от колектива, с какви доказателства ще се доказва принадлежност към колектива, както и как ще бъде уведомен колективът за възможността за включване по делото. Съдът иска да изслуша становищата на двете страни по делото, преди да се произнесе с решение.

Твърдението на „Група за чист въздух“ е, че са увредени всички граждани, които живеят, работят или учат на територията на София. Всеки софийски гражданин диша мръсен въздух и страда от замърсяването.

От този момент нататък към колективния иск имат право да се присъединят всички засегнати, като доказването „Група за чист въздух“  настоява да става с документ за постоянен/настоящ адрес или за месторабота/място на обучение. Според членовете на групата, не бива да се допуска в рамките на този процес да се налага доказване на конкретни увреждания на членовете на колектива. Достатъчно е това да се предполага, след като те живеят, учат или работят в замърсената среда.

„Много се радвам, че делото стартира след една година ходене по мъките. Вярваме в българското правосъдие и се надяваме да се разбере истината за замърсяването в София, за да може да гарантираме здравословна среда поне за децата си“, споделя адв. Димо Господинов.

Наред с това „Група за чист въздух“ ще започне кампания за набиране на средства, с които да се покрият първоначалните разноски за водене на делото. Необходими са такива за плащане на депозитите за експертизи, които трябва да се извършат, за да се преценят в детайл климатични, екологични, технически, градоустройствени и други аспекти на делото. Това ще струва около 15 хил. лв., които трябва да се внесат предварително. Важно е гражданите да знаят, че адвокатите от „Група за чист въздух“ работят безплатно за каузата и тези средства не са за адвокатски разноски

green-action-plan

София ангажира ARUP и PwC за зеления си “план за действие”

Световноизвестните консултанти в областта на екологичното градско развитие ARUP и колегите им от консултантската фирма Pricewaterhouse Coopers (PwC) са ангажирани с изготвянето на плана за действие за превръщането на София в зелен град, стана ясно днес по време на встъпителната среща за началото на проекта. Планът трябва да бъде разработен в рамките на една година. Той трябва да е готов през юни 2019 г.

Планът е част от рамковата инициатива на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) на име “Зелени градове”. Тя е подпомогнала множество други градове по света в дефинирането на целите и средствата за екологичното им развитие. Столична община се присъедини към инициативата с решение на СОС от края на януари тази година.

Проектът предвижда анализ на текущата ситуация и извеждане в приоритет на няколко области, за които има нужда от най-много дейности в посолка екологизиране, например редуциране на вредните емисии, подобряване на енергийната ефективност, подобряване на качеството на водите, подобряване на достъпа до зелени пространства, обясни Найджъл Йоландс, ръководител продукти в отдела за енергийна ефективност и климатини промени при ЕБВР. След извеждането на приоритетите ще се дефинират конкретни действия за справянето с предизвикателствата. За всяко от действията ще се дефинират и възможните изтоници на финансиране: държавни гарантирани заеми, общински заеми или комунални заеми с гаранции от общината, квази-корпоративни комунални заеми или заеми за ПЧП. Финансовата рамка ще варира в диапазона 2 до 150 милиона евро.

surgery-1807541_960_720

6 млрд. лири годишно са здравните разходи заради мръсния въздух в Обединеното кралство

Осъзнаването на рисковете за здравето, породени от замърсяването на въздуха, вече е факт, но последните проучвания стряскат с измеренията на тези щети. Само в Обединеното кралство финансовата „цена“ на мръсния въздух се измерва в 6 милиарда лири годишно – толкова е натоварването за националната здравноосигурителна система заради заболяванията, породени от въздушното замърсяване.

Университетите в Оксфорд и Бат са направили проучването, възложено от “Глобалнен план за действие” – екологично-ориентирана благотворителна организация, която подготвя предстоящия национален Ден на чистия въздух в Обединеното кралство (21 юни). Изследването сочи, че последиците за здравето, причинени от емисиите от дизеловите превозни средства, са около 20 пъти повече от тези от електрическите превозни средства и поне пет пъти повече от тези, свързани с бензиновите автомобили.

“Автомобилите и микробусите са отговорни за 10 000 ранни смъртни случая всяка година, а дизеловите автомобили са основният проблем”, каза д-р Кристиян Бранд, доцент в Школата по география и екология при Университета в Оксфорд и съпредседател на Британския център за енергийни изследвания. “Оценката на ефектите върху здравето, свързани с дизеловите автомобили, е поне пет пъти по-голяма от тази, свързана с бензиновите превозни средства, и около 20 пъти по-голяма от тази на електрическите превозни средства. Тези резултати повдигат важни въпроси – за това как най-добре да се разработят и приложат ефективни и справедливи стратегии за качеството на въздуха и транспорта“.

Праховите частици и NOX емисиите допринасят за множество сериозни здравни състояния, включително сърдечни заболявания, астма, белодробни заболявания и рак.

Изследването предоставя допълнителни доказателства, че една амбициозна стратегия за качеството на въздуха би осигурила значителни икономически ползи, подчерта Крис Гол, старши партньор в „Глобален план за действие“. „Да заменим чедна четвърт от пътуванията с автомобил в градските зони с ходене или колоездене може да спести над 1,1 млрд. лири годишно – разходите за здравни щети”, каза той.

singleimage_892a.resizeViewPort.1200.fileReference-678x381

SEAT инсталира въздухопрочистващ паваж в Барселона

Испанският производител на автомобили SEAT е инсталирал въздухопрочистващ паваж в завода си “Martorell” в Барселона.

Фотокаталитичният материал е създаден чрез комбиниране на титанов диоксид и цимент. Това позволява превръщането на азотните оксиди (NOx) във водоразтворими нитрати. Преобразуването се случва, когато самопочистващите се паважни плочи са изложени на светлина, в досег с кислород и NOx едновременно.

Плочите на тротоарите покриват площ от 4000 кв. метра. Очаква се те да доведат до намаляване на замърсяването на въздуха с NOx с около 40% в района на завода.

До края на годината SEAT планира да инсталира допълнителни 26 000 кв. метра от специалния паваж, по всички платна и пътеки около завода Martorell. Предвижданията и изчисленията на компанията са, че когато бъде покрита площ от 30 000 кв. м., фирмата ще спестява по 5,2 тона NОx емисии годишно.

SEAT разглежда и въпроса дали материалът може да се използва за покритие на външните стени на завода под формата на боя. Тяхната площ е 147 000 кв. м.

city-731219_960_720

Лондон с план да стане въглеродно неутрален до 2050 г.

Кметът на Лондон обяви плановете си да направи столицата на Великобритания най-зелен град в света до 2050 г.

Амбициозният план е изложен в Лондонската стратегия за околната среда (LES). Това включва увеличаване на инвестициите в проекти за възобновяеми енергийни източници и подобряване на качеството на въздуха. Схемата предвижда увеличи количеството на слънчевия фотоволтаичен (PV) капацитет в града повече от 20 пъти в уречения краен срок.

Садик Хан, кметът на града, предлага също така че количеството хранителни отпадъци в Лондон да бъде намалено наполовина през следващите 32 години.

До 2020 г. емисиите на СО2 в града трябва да бъдат намалени с 40% спрямо базовата линия от 1990 г. Това е с пет години по-рано в сравнение със заложеното в предходния план. Крайната цел е Лондон да стане въглеродно неутрален до 2050 г.

Планът е създаден след консултация на градския съвет с 3000 представители на обществеността и 370 заинтересовани страни, всички в Лондон.

„Радвам се, че толкова много лондончани се включиха и дадоха своята обратна връзка за бъдещето на околната среда в Лондон“, заяви кметът на Лондон Садик Хан. „За да го защитим в полза на бъдещите поколения, трябва да предприемем решителни действия сега – вече сме свършили фантастична работа, но има още много – и трябва всички лондончани и цялото правителство да играят ролята си“.

„Поздравявам кмета и екипа в Лондон, че са сред първите градове в света, които публикуват план, който предвижда реализация на най-високата амбиция на Парижкото споразумение“, коментира Марк Уотс, изпълнителен директор на C40 Cities Climate Leadership Group. „Лондон е вдъхновение на градовете по света“.

speed-3314474_960_720

Шумовото замърсяване е новият „вторичен дим“

Звуковото замърсяване е „новият вторичен дим“, според експерти. Изследователи от университета в Ню Йорк провеждат петгодишно проучване на шума в града, за да разберат по-добре как звуците около нас оказват влияние върху здравето ни. Учените са единодушни, че всичко над 50 децибела увеличава стреса, безпокойството, хипертонията и риска от инфаркт – това е същото ниво на звук като в тихо предградие. Eкспертите търсят и начини начини за промяна на звуковия пейзаж, за да се избегне увреждането на общественото здраве. Те определят тази заплаха като толкова опасна, колкото и т. нар. вторичен дим от тютюнопушенето.

До момента не са провеждани щателни проучвания за промяната в нивата на шума в града. Точно това прави новото изследване толкова жизненоважно. Но въпреки липсата на официални данни, вече има тенденция на нарастване на броя съдебните дела заради завишен шум – както и все повече хора със слухови проблеми. Наред с това нараства броят на изследователските проучвания, които красноречиво доказват негативните последици за здравето от шума. „Изминаха десетилетия, за да се образоват хората относно опасностите от вторичния дим. Може би ще ни трябват десетилетия, за да покажем влиянието на вторичния шум“, каза активистът Брадли Вите пред „Вашингтон пост“.

Какво може да се направи за намаляването на шума в градовете?

Често прилагана практика е обграждането на магистралите и натоварените булеварди с високи панели с релефна повърхност, нерядко произведени от смес от бетон и рециклирана гума, които имат звукопоглъщащ ефект. Масова практика е налагането на високи глоби за „силни и остри звуци“, като например рева на мотоциклетите.

Тези банди мотористи, които се движат с оглушителен рев през града, могат да достигнат до 125 децибела, казва Вите. В резултат на наложените им глоби в градчето Елхарт в щата Индиана местната градска управа не само е намалила нивата на шума в града, но и е получила 1,6 милиона долара приходи, които е използвала за закупуването на четири нови полицейски коли.

Sofia in the smog: the Bulgarian capital ranks second in Europe in terms of death rate due to air pollution, according to the WHO.

Граждани настояват за местен референдум за горенето на отпадъци в София

Инсталацията за изгаряне на битови отпадъци, която Столична община се готви да изгради със заем от 130 млн. лева, е опасен за здравето на софиянци, но също така и финансово неизгоден проект. Реализирането му трябва да бъде решено с референдум сред гражданите на София, проведен след предоставяне на изчерпателна информация от страна на СО и реален публичен дебат. Поради тази причина започва набирането на подписи от граждани с искане за отмяна на проекта за замърсяващата инсталация.

Местната гражданска инициатива „За чиста София без изгаряне на отпадъци” прикани всички софиянци, загрижени за своето и на децата си здраве и за смисленото и прозрачно изразходване на общинския бюджет, да се се обърнат към Столичния общински съвет със следните искания:

  1.  Столичният общински съвет да вземе решение за провеждане на референдум на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за общинския дълг със следния въпрос: “Да бъде ли изградена на територията на Столична община инсталация за изгаряне на битови отпадъци, финансирана чрез поемане на общински дълг в размер на 130 млн. лева?“
  2.  Да приеме необходимите решения за привеждане на управлението на отпадъците в София в съответствие с политиките на Европейския съюз за постигане до 2030 г. на 65% рециклиране на битови отпадъци, 75% рециклиране на отпадъци от опаковки и до 10% депониране.
  3.  Да въведе задължително поименно гласуване на общинските съветници на заседанията на Столичния общински съвет.

Подписката с тези искания може да бъде подкрепена на пунктовете за събиране на подписи:

8 май от 18:00 до 22:00 часа

• в градинката пред Народен театър „Иван Вазов“

от 9 май от 18:00 до 20:00 часа

• в градинката пред Народен театър „Иван Вазов“

• на площад „Св. Неделя“ при Булбанк

• подлеза на Софийски университет „Климент Охридски“

Инициативата може да се следи тук, бланка може да се изтегли оттук. Попълнените бланки се предават на посочените по-горе пунктове.

green-2662561_960_720

Рейкявик, Прага и Мадрид са градовете с най-много зелени пространства

Исландската столица Рейкявик, Прага в Чешката република и Мадрид в Испания са избрани сред водещите градове в свет от гледна точка на зелено пространство в нова класация, публикувана тази седмица.

Публикуван в понеделник от холандската туристическа агенция TravelBird, „Индексът на зелените градове 2018“ се основава на анализ на данните на градските карти на градове от цял свят. Той оценява градовете въз основа на различните видове зелени покрития, които имат, включително гори, паркове, голф игрища, лозя и ферми. Целта е да се отличат градовете, „които полагат големи усилия, за да бъдат устойчиви, като опазват екологичните зони, както и тези, които въвеждат инициативи за подобряване на качеството и количеството на изкуствените зелени площи“.

Градските зелени площи се разглеждат като все по-важни за повишаване на биологичното разнообразие и за укрепване на устойчивостта срещу въздействията на изменящия се климат като наводнения и топлинни вълни.

В Рейкявик почти 10% от града се състоят от природни резервати. Столицата на Исландия се гордее с най-много зелено пространство на жител – 410 кв. м. зеленина на човек. Следват го столицата на Нова Зеландия Оукланд с 367 кв. м. зеленина на жител и Братислава в Словакия с 332 кв. м. зеленина на човек.

От друга страна, въз основа на площта, съставена от зелени пространства, независимо от броя на жителите, класацията на градовете изглежда различно. Лидер в това отношение е Прага, където почти 57% от площта се състои от зелени пространства, според индекса. Точно зад чешката столица е Мадрид с 45% дял на зеленината, Виена в Австрия с 42,7% и Единбург във Великобритания с 41,7%.

Що се касае до наличието на гори и гористи местности, индексът извежда на преден план Окланд, шведския град Гьотеборг и Берн в Швейцария като най-добрите градски дестинации за пътници, които се интересуват от открити спортове, туризъм и природолетни празници, каза TravelBird.

На другия край на скалата е гъсто населената японска столица Токио, която има най-малкия процент зелено пространство – малко под 6%, както и най-малко зелено пространство на човек от населението – малко над четири квадратни метра на жител.

Gabrovo-streetd

Габрово е сред 5-те града-финалисти за „Европейски зелен лист“ 2019

Гент в Белгия, Лахти във Финландия и Лисабон в Португалия са трите града-финалисти в конкурса Европейска награда за зелена столица 2020. Това е единадесетата година от състезанието и избраните градове са финалисти за втори път, след като и трите достигнаха финалната фаза на състезанието за 2019 г.

Пет града пък достигнаха финала в конкурса „Европейски зелен лист“ 2019 – конкурс за еко-градове, в който участват по-малки селища. Сред тях е българският град Габрово. С него ще се състезават Корнейа де Йобрегат от Испания, Хорст аан де Маас в Холандия, Жоенсу във Финландия и Мехелен от Белгия.

„Навлизаме във второто десетилетие на наградите Европейска зелена столица и инициативата е още по-значима от всякога,“ коментира Кармену Вела, европейският комисар по околната среда, морското дело и рибарството. „Европа е все по-урбанизирана. Над две трети от населението живее в градовете. Предизвикателства като изменението на климата и замърсяването на въздуха се усещат най-вече в градовете. Тези награди дават вдъхновение на гражданите, бизнеса, академичните институции, общностите, местните власти и правителствата да работят заедно, за да направят градовете си здравословни и приятни места за престой, живеене и работа“.

Избраните градове ще преминат към заключителния етап на конкурса: през юни те ще се представят на международно жури, където ще трябва да докажат цялостния си ангажимент за устойчиво градско развитие, способността си да играят роля на модел за други градове и стратегиите си за комуникиране на целите си и ангажиране на гражданите. Победителите тази година ще бъдат обявени на церемонията по връчването на наградите на 21 юни 2018 г. в Ниймеген – Европейска зелена столица 2018.

Статутът на европейската зелена столица се присъжда ежегодно на европейски град с население над 100 000 души за ангажимен за екологична, социална и икономическа устойчивост. Към днешна дата десет града са носители на титлата „Европейска зелена столица“:

  • Стокхолм, Швеция (2010 г.);
  • Хамбург, Германия (2011 г.);
  • Витория-Гастейс, Испания (2012 г.);
  • Нант, Франция (2013 г.);
  • Копенхаген, Дания (2014 г.);
  • Бристол, Великобритания (2015);
  • Любляна, Словения (2016 г.);
  • Есен, Германия (2017);
  • Ниймеген, Холандия (2018);
  • Осло, Норвегия (2019 г.).

След успеха на конкурса за зелени столици през 2015 г. бе създадена и европейската награда „Европейски зелен лист“ за екологичните усилия и постижения на по-малките градове (20 000 – 100 000 жители). Към днешна дата пет града носят титлата „Европейски зелен лист“:

  • Моле де Вале, Испания (2015 г.);
  • Торес Ведрас, Португалия (2015 г.);
  • Галуей, Ирландия (2017);
  • Льовен в Белгия и Векшьо в Швеция (2018).

Снимка: Тодор Божинов, CC BY-SA 4.0, в Wikimedia