Кметът на Лондон обяви плановете си да направи столицата на Великобритания най-зелен град в света до 2050 г.

Амбициозният план е изложен в Лондонската стратегия за околната среда (LES). Това включва увеличаване на инвестициите в проекти за възобновяеми енергийни източници и подобряване на качеството на въздуха. Схемата предвижда увеличи количеството на слънчевия фотоволтаичен (PV) капацитет в града повече от 20 пъти в уречения краен срок.

Садик Хан, кметът на града, предлага също така че количеството хранителни отпадъци в Лондон да бъде намалено наполовина през следващите 32 години.

До 2020 г. емисиите на СО2 в града трябва да бъдат намалени с 40% спрямо базовата линия от 1990 г. Това е с пет години по-рано в сравнение със заложеното в предходния план. Крайната цел е Лондон да стане въглеродно неутрален до 2050 г.

Планът е създаден след консултация на градския съвет с 3000 представители на обществеността и 370 заинтересовани страни, всички в Лондон.

„Радвам се, че толкова много лондончани се включиха и дадоха своята обратна връзка за бъдещето на околната среда в Лондон“, заяви кметът на Лондон Садик Хан. „За да го защитим в полза на бъдещите поколения, трябва да предприемем решителни действия сега – вече сме свършили фантастична работа, но има още много – и трябва всички лондончани и цялото правителство да играят ролята си“.

„Поздравявам кмета и екипа в Лондон, че са сред първите градове в света, които публикуват план, който предвижда реализация на най-високата амбиция на Парижкото споразумение“, коментира Марк Уотс, изпълнителен директор на C40 Cities Climate Leadership Group. „Лондон е вдъхновение на градовете по света“.

Звуковото замърсяване е „новият вторичен дим“, според експерти. Изследователи от университета в Ню Йорк провеждат петгодишно проучване на шума в града, за да разберат по-добре как звуците около нас оказват влияние върху здравето ни. Учените са единодушни, че всичко над 50 децибела увеличава стреса, безпокойството, хипертонията и риска от инфаркт – това е същото ниво на звук като в тихо предградие. Eкспертите търсят и начини начини за промяна на звуковия пейзаж, за да се избегне увреждането на общественото здраве. Те определят тази заплаха като толкова опасна, колкото и т. нар. вторичен дим от тютюнопушенето.

До момента не са провеждани щателни проучвания за промяната в нивата на шума в града. Точно това прави новото изследване толкова жизненоважно. Но въпреки липсата на официални данни, вече има тенденция на нарастване на броя съдебните дела заради завишен шум – както и все повече хора със слухови проблеми. Наред с това нараства броят на изследователските проучвания, които красноречиво доказват негативните последици за здравето от шума. „Изминаха десетилетия, за да се образоват хората относно опасностите от вторичния дим. Може би ще ни трябват десетилетия, за да покажем влиянието на вторичния шум“, каза активистът Брадли Вите пред „Вашингтон пост“.

Какво може да се направи за намаляването на шума в градовете?

Често прилагана практика е обграждането на магистралите и натоварените булеварди с високи панели с релефна повърхност, нерядко произведени от смес от бетон и рециклирана гума, които имат звукопоглъщащ ефект. Масова практика е налагането на високи глоби за „силни и остри звуци“, като например рева на мотоциклетите.

Тези банди мотористи, които се движат с оглушителен рев през града, могат да достигнат до 125 децибела, казва Вите. В резултат на наложените им глоби в градчето Елхарт в щата Индиана местната градска управа не само е намалила нивата на шума в града, но и е получила 1,6 милиона долара приходи, които е използвала за закупуването на четири нови полицейски коли.

Инсталацията за изгаряне на битови отпадъци, която Столична община се готви да изгради със заем от 130 млн. лева, е опасен за здравето на софиянци, но също така и финансово неизгоден проект. Реализирането му трябва да бъде решено с референдум сред гражданите на София, проведен след предоставяне на изчерпателна информация от страна на СО и реален публичен дебат. Поради тази причина започва набирането на подписи от граждани с искане за отмяна на проекта за замърсяващата инсталация.

Местната гражданска инициатива „За чиста София без изгаряне на отпадъци” прикани всички софиянци, загрижени за своето и на децата си здраве и за смисленото и прозрачно изразходване на общинския бюджет, да се се обърнат към Столичния общински съвет със следните искания:

1.  Столичният общински съвет да вземе решение за провеждане на референдум на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за общинския дълг със следния въпрос: “Да бъде ли изградена на територията на Столична община инсталация за изгаряне на битови отпадъци, финансирана чрез поемане на общински дълг в размер на 130 млн. лева?“
2.  Да приеме необходимите решения за привеждане на управлението на отпадъците в София в съответствие с политиките на Европейския съюз за постигане до 2030 г. на 65% рециклиране на битови отпадъци, 75% рециклиране на отпадъци от опаковки и до 10% депониране.
3.  Да въведе задължително поименно гласуване на общинските съветници на заседанията на Столичния общински съвет.

Подписката с тези искания може да бъде подкрепена на пунктовете за събиране на подписи:

8 май от 18:00 до 22:00 часа

• в градинката пред Народен театър „Иван Вазов“

от 9 май от 18:00 до 20:00 часа

• в градинката пред Народен театър „Иван Вазов“

• на площад „Св. Неделя“ при Булбанк

• подлеза на Софийски университет „Климент Охридски“

Инициативата може да се следи тук, бланка може да се изтегли оттук. Попълнените бланки се предават на посочените по-горе пунктове.

Исландската столица Рейкявик, Прага в Чешката република и Мадрид в Испания са избрани сред водещите градове в свет от гледна точка на зелено пространство в нова класация, публикувана тази седмица.

Публикуван в понеделник от холандската туристическа агенция TravelBird, „Индексът на зелените градове 2018“ се основава на анализ на данните на градските карти на градове от цял свят. Той оценява градовете въз основа на различните видове зелени покрития, които имат, включително гори, паркове, голф игрища, лозя и ферми. Целта е да се отличат градовете, „които полагат големи усилия, за да бъдат устойчиви, като опазват екологичните зони, както и тези, които въвеждат инициативи за подобряване на качеството и количеството на изкуствените зелени площи“.

Градските зелени площи се разглеждат като все по-важни за повишаване на биологичното разнообразие и за укрепване на устойчивостта срещу въздействията на изменящия се климат като наводнения и топлинни вълни.

В Рейкявик почти 10% от града се състоят от природни резервати. Столицата на Исландия се гордее с най-много зелено пространство на жител – 410 кв. м. зеленина на човек. Следват го столицата на Нова Зеландия Оукланд с 367 кв. м. зеленина на жител и Братислава в Словакия с 332 кв. м. зеленина на човек.

От друга страна, въз основа на площта, съставена от зелени пространства, независимо от броя на жителите, класацията на градовете изглежда различно. Лидер в това отношение е Прага, където почти 57% от площта се състои от зелени пространства, според индекса. Точно зад чешката столица е Мадрид с 45% дял на зеленината, Виена в Австрия с 42,7% и Единбург във Великобритания с 41,7%.

Що се касае до наличието на гори и гористи местности, индексът извежда на преден план Окланд, шведския град Гьотеборг и Берн в Швейцария като най-добрите градски дестинации за пътници, които се интересуват от открити спортове, туризъм и природолетни празници, каза TravelBird.

На другия край на скалата е гъсто населената японска столица Токио, която има най-малкия процент зелено пространство – малко под 6%, както и най-малко зелено пространство на човек от населението – малко над четири квадратни метра на жител.

Гент в Белгия, Лахти във Финландия и Лисабон в Португалия са трите града-финалисти в конкурса Европейска награда за зелена столица 2020. Това е единадесетата година от състезанието и избраните градове са финалисти за втори път, след като и трите достигнаха финалната фаза на състезанието за 2019 г.

Пет града пък достигнаха финала в конкурса „Европейски зелен лист“ 2019 – конкурс за еко-градове, в който участват по-малки селища. Сред тях е българският град Габрово. С него ще се състезават Корнейа де Йобрегат от Испания, Хорст аан де Маас в Холандия, Жоенсу във Финландия и Мехелен от Белгия.

„Навлизаме във второто десетилетие на наградите Европейска зелена столица и инициативата е още по-значима от всякога,“ коментира Кармену Вела, европейският комисар по околната среда, морското дело и рибарството. „Европа е все по-урбанизирана. Над две трети от населението живее в градовете. Предизвикателства като изменението на климата и замърсяването на въздуха се усещат най-вече в градовете. Тези награди дават вдъхновение на гражданите, бизнеса, академичните институции, общностите, местните власти и правителствата да работят заедно, за да направят градовете си здравословни и приятни места за престой, живеене и работа“.

Избраните градове ще преминат към заключителния етап на конкурса: през юни те ще се представят на международно жури, където ще трябва да докажат цялостния си ангажимент за устойчиво градско развитие, способността си да играят роля на модел за други градове и стратегиите си за комуникиране на целите си и ангажиране на гражданите. Победителите тази година ще бъдат обявени на церемонията по връчването на наградите на 21 юни 2018 г. в Ниймеген – Европейска зелена столица 2018.

Статутът на европейската зелена столица се присъжда ежегодно на европейски град с население над 100 000 души за ангажимен за екологична, социална и икономическа устойчивост. Към днешна дата десет града са носители на титлата „Европейска зелена столица“:

• Стокхолм, Швеция (2010 г.);
• Хамбург, Германия (2011 г.);
• Витория-Гастейс, Испания (2012 г.);
• Нант, Франция (2013 г.);
• Копенхаген, Дания (2014 г.);
• Бристол, Великобритания (2015);
• Любляна, Словения (2016 г.);
• Есен, Германия (2017);
• Ниймеген, Холандия (2018);
• Осло, Норвегия (2019 г.).

След успеха на конкурса за зелени столици през 2015 г. бе създадена и европейската награда „Европейски зелен лист“ за екологичните усилия и постижения на по-малките градове (20 000 – 100 000 жители). Към днешна дата пет града носят титлата „Европейски зелен лист“:

• Моле де Вале, Испания (2015 г.);
• Торес Ведрас, Португалия (2015 г.);
• Галуей, Ирландия (2017);
• Льовен в Белгия и Векшьо в Швеция (2018).

Снимка: Тодор Божинов, CC BY-SA 4.0, в Wikimedia

В началото на този месец една американка на име Линда Фрейзър засади 7 дръвчета в Центъра за подкрепа на раково болни „Маги’с Хайланд“ в Айвърнес. Нейният повод – загубата на съпруга й Стюарт през декември. Линда казва, че дърветата са неговият мемориал.

Идеята се зародила в главата на г-жа Фрейзър, която споделила в центъра за онкоболни, че земите наоколо биха могли да са място на „отразяване“. Тя поискала да засади 58 дръвчета – защото любимият й Стюарт починал на 58 години и много обичал природата. В центъра така или иначе обмисляли озеленяване на пространството наоколо, затова харесали идеята на г-жа Фрейзър. Тя купила първите няколко фиданки и ги засадила.

Стъпка по стъпка г-жа Фрейзър, синът й Конрад и дъщерята Саманта започнали да засаждат дървета, каквито Стюарт обичал или каквито били характерни за любимите му места. Сега, след първите 7 фиданки, семейството планира да набележи следващите подходящи места за засаждане на повече дървета или храсти.

„Това си е едно пътешествие, следващо стъпките на Стюарт, живота му, местата, които обичаше и имаха значение за него,“ казва Линда Фрейзър. Смята, че „няма правилен или грешен начин човек да скърби“ и засаждането на дървета е един от начините близките да „отразят“ същността на свидния човек, когото са загубили.

„Фактът, че имаме седем красиви дървета, е чудесен,“ казва Андрю Бенджамин, мениджър набиране на на средства в Маги’с. „Това е нещо, на което хората в центъра ще могат да се насладят през идните години и ние сме много, много благодарни на Линда и на семейството“.

Залесяването в памет на загубени близки става все по-популярно по цял свят. Неотдавна изобретателни млади хори дори създадоха идеята за биоразградими погребални урни, с които човек може едновременно да изпрати близкия си покойник и от капсулата с праха му да изникне дръвче. Така става възможно вместо гробища в покрайнините да се появяват „мемориални градини“.

След успешното приключване на търг за сондажни дейности и съответния надзор, това лято ще започне работа по изграждането на система за централизирано геотермалното отопление в Сиерад в централната част на Полша. Планът предвижда извличането гореща вода, която да се подава към топлофикационна система на града за отопление на жилищните сгради.

По данни на местните медии, вече е приключен и вторият търг за проекта за геотермално отопление в града. Местната управа вече е подписала договор с печелившия участник, който ще ръководи проекта и дейностите по сондирането. Победителят в конкурса е Pro-Invest Solutions Sp. z oo Sp. k. със седалище в Краков, Полша, при на цена от 102 000 евро.

Предвижда се до края на октомври 2018 г. да се завърши документацията за проекта за геотермалната енергия в Сиерад.

Съгласно споразумението, Pro-Invest Solutions ще осигури контрол и геоложки надзор по време на изпълнението на строителните работи, свързани с изграждането на изследователски сондаж. Компанията също така трябва да контролира съответствието на извършената работа с геоложкия проект. На база на резултатите от проучванията ще бъде детайлизиран проектът за геотермалното отопление.

След това общината възнамерява да кандидатства за допълнителни външни средства за подготовката на топлофикационната мрежа, която ще използва геотермалната вода.

В края на 2017 г. Националният фонд за опазване на околната среда и управление на водите в Полша отпусна на града субсидия за геотермален сондаж в размер на над 10 млн. полски злоти, което се равнява на 2,4 млн. евро.

Изпълнителят на сондажа бе избран преди месец. Компанията „G-Drilling“ ще има 110 дена от датата на договора, за да постави сондажна платформа и и да започне да пробива земята в Сиерад.

Снимка:  MEDIA WNET във Flickr, CC-BY-SA 2.0

Поделението за умни градове на Alphabet Inc – Sidewalk Labs – се надява да направи „първа копка“ на първия си проект за интелигентен град в Торонто това лято – и той да е готов до 2020 г. Компанията ще започне да тества някои от технологиите още през това лято, каза главният изпълнителен директор на фирмата, цитиран от Ройтерс.

Това е първият път, когато бива публикувана програма за разработване на проекта. Неговата цел е да увеличи ефективността на земеползване, да намали разходите и да пести енергия в Торонто – един от най-скъпите жилищни пазари в света – докато градската управа се мъчи да се справи с бързо нарастващото население.

През март 2017 г. в града започна инициатива за разработване на нов квартал с площ от 12 акра – замислен като екологична зона със смесено предназначение, която да осигури нови работни места и да бъде достъпна за всички възрастови и доходови групи. Тя се води от Waterfront Toronto – местна общинска компания. Проектът е първата стъпка от планираното „съживяване“ на около 800 акра индустриални пустини на изток от центъра на града, при езерото Онтарио.

Sidewalk Labs бе избрана през октомври въз основа на предложение, включващо автономни превозни средства, топлофикационна мрежа без употреба на изкопаеми горива, евтини модулни сгради с гъвкави приложения и роботизирани системи за доставка и управление на отпадъците. Компанията се спря на Торонто, след като потърси подходящи места за проекта си за умен из Северна Америка, Европа и Австралия.

Очаква се плановете за разработката да бъдат одобрени от бордовете на Sidewalk и Waterfront Toronto до края на 2018 г. По замисъл първите жители могат би трябвало да могат да се настанят още през 2022 г., заяви в интервю изпълнителният директор Дан Доктофор. Заложеният график ще трябва да получи и одобрение от регулаторите и да мине през ред други подгготвителни процеси, които Sidewalk очаква да заемат по-голямата част от времето през 2019 година.

„Това, което се опитваме да направим, е нещо, което никой не е успял да направи досега,“ каза Доктороф. Според него, повечето от досегашните проекти за умни градове се натъкват на различни предизвикателства и срещат редица трудности – бюджетни ограничения, участие на твърде много заинтересовани страни и използване на публични ресурси без незабавни ползи за по-широкото население.

Корпоративният достъп до лична информация е тема на нарастваща загриженост в екипа. Sidewalk Labs е обект на все повече критика заради плановете си да постави сензори и камери навсякъде в бъдещия умен град Куейсайд.

Доктороф увери, че Sidewalk Labs ще унищожава несъществената информация, ще запазва само данните, които биха подобрили качеството на живот, и няма да ги продава на рекламодатели. Потенциалните трети страни в проекта ще трябва да възприемат същата политика за поверителност на данните, добави той.

Повечето от технологии за проекта ще бъдат осигурени от няколко други компании, каза Доктороф. „Възможно е да инвестираме в (някои от) тях, за да ги насърчим или потенциално да финансираме някои от тези неща, но това ще бъде по-малък процент“.

В София вече има 60 електромобила в схемата за споделени електромобили Spark. За петте месеца от стартирането си досега платформата успя да увеличи двойно автопарка и да удвои обхвата на зоните, в които може да се наеме или освободи електромобил от схемата.

“Щастлив съм да заявя, че представянето на Spark надмина очакванията ни. За пет месеца достигнахме 60 електромобила, над 10 000 регистрирани потребителя, около 150 индивидуални сесии на ден и два пъти по-голяма зона за наем и освобождаване на колите,” заяви Стефан Спасов, изпълнителен директор на Spark. По думите му, подобно развитие дава на команията увереност да си постави високи цели – 100 електромобила до края на 2018 г., 250 до края на 2019 г.

„Споделеният транспорт става все по-разпространен в света и ние в ДЗИ имаме готовност да подкрепим развитието на тези тенденции и в България“, заяви Коста Чолаков, главен изпълнителен директор на ДЗИ, която е партньор в схемата за споделените електромобили.

„Гордеем се, че именно Volkswagen е партньор на Spark и нашият най-малък модел Volkswagen e-up! в момента поставя София сред най-модерните столици по света с услугата споделено ползване на електрически автомобил”, подчерта Маркус Татцер, изпълнителен директор на Порше БГ, официален вносител леките и лекотоварни автомобили с марка Volkswagen и Audi за България. „Освен удобството, екологичността и удоволствието, което e-up! предлага, той се превръща в посланик и учител по електормобилност и я прави буквално достъпна за всеки със смартфон”, допълва Татцер.

Spark е съвместен проект на Eldrive – компания, специализирана в изграждане и управление на инфраструктури от зарядни станции за електромобили и гъвкави схеми за дългосрочно наемане на електромобили – и литовската компания Ride Share, която предлага аналогична услуга за споделена мобилност с електромобили във Вилнюс, Литва.

Образуването на 3 сантиметра от почва трае 1000 години. При сегашните темпове на съсипване на почвата земята ни ще бъде напълно съсипана след не повече от 60 години, според прогноза на ООН. Анализ на британскиучени пък сочи, че в бъдеще може да се разчита на не повече от 100 реколти.

Около една трета от почвата по света вече е деградирала, според Мария-Хелена Семедо от Организацията по прехрана и земеделие (ФАО). Причините за разрушаването включват селскостопански техники с интензивно използване на химия, обезлесяване, съответно увеличаване на ерозията, глобално затопляне. Земята под краката ни често бива пренебрегвана от политиците, смятат експерти.

Прогнозата е в синхрон с по-ранен анализ на британски учени от Университета в Шефийлд, според който жителите на Острова могат да разчитат на не повече от още 100 реколти – заради интензивното селско стопанство. Предстои криза на земеделието, освен ако не се предприемат драматични стъпки за спиране на процеса на изчерпване на хранителните вещества в почвата.

„Почвата е основата на живота“, каза Семедо, която е заместник-директор по природните ресурси на ФАО. „Деветдесет и пет процента от храната ни идва от почвата“.

Освен ако не бъдат възприети нови подходи в селското стопанство, към 2050 г. общото количество обработваема и продуктивна земя, която ще се пада на човек от населението, ще остане нищожна – едва четвърт от количеството, което е било налично през 1960 г., съобщи ФАО.

„Предвид нарастващото население, което трябва да се изхранва, и рязко намаляващите хранителни вещества в почвата, скоро можем да се окажем свидетели на земеделска криза,“ казва д-р Найджъл Дънет от Университет в Швефийлд.

Почвите играят ключова роля за поглъщането на въглерода и за филтрирането на водата. Разрушаването на почвения слой създава порочен цикъл: съхранява се все по-малко въглерод, светът става по-горещ и земята все повече се влошава.

„Губим еквивалента на 30 футболни игрища почва всяка минута, най-вече в резултат на интензивното земеделие,“ казва Волкер Енгелсман, активист на Международната федерация на движенията за биологично земеделие. “Биологичното (земеделие) може да не е единственото решение, но е най-добрият (вариант), за който мога да се сетя.“

Паралелно с това сме свидетели и на рязко намаляващо биологично разнообразие, което има съсипващ ефект върху дивия живот. Най-осезаем е проблемът с дивите опрашители. Тяхното намаляване в дивата природа налага радикално да преосмислим подхода си към земята и земеделието.

Градската среда се разглежда като сива и бетонна, но в нея има “джобове” от богата, плодородна земя, която може да става за ферми, произвеждайки различни храни. Трябва да се вгледаме в градовете и градчетата като в потенциални ферми, казват британските учени. Отглеждането на хранителни култури и увеличаването на биоразнообразието в градовете ни може да помогне на дивия живот и на самите нас, казва Дънет.