Промените в климата повишават температурите навсякъде по света, но въздействието им може да бъде значително по-лошо в големите градове, отколкото където и да е другаде. Изследователи казват, че ефектът от градските „топлинни острови“ в градовете – в комбинация с общото затопляне на света – може да увеличи температурите с осем градуса по Целзий до края на 21 век.

Ефектът на градския топлинен остров се появява в градовете, където тъмните покриви на сградите, черният асфалт и бетонните настилки концентрират топлината на слънчевото греене през лятото и се “напичат” неимоверно. Това води до о нагряване на цялата атмосфера в града. На свой ред това сгорещява цялата среда в града. Ситуацията се влошава от работата на двигателите на автмобилите с ДВГ, работата на климатици и т.н. В крайна сметка температурата на средата в града се оказва с няколко градуса по-висока от тази на околната среда извън града.

Трима изследователи, ръководени от Франсиско Естрада от Автономния национален университет на Мексико и Института по екологични изследвания, предвиждат, че градските температури ще се повишат с около пет градуса по Целзий поради изменението на климата, а с още два или три градуса Целзий заради нагряването на асфалта и бетона в градската среда. Тези повишени температури могат да повлияят много зле на човешкото здраве. Освен това те ще доведат до неимоверно натоварване на градските ресурси.

Много се говори за изменението на климата и за мерките за адаптация към него, но в големите градове все още рядко се обръща внимание на темата за топлинните острови. Изследователите обаче са анализирали съчетанието от двете, за да определят икономическите разходи, свързани с изменението на климата. Те са се опитали и да очертаят и най-оптимистичните и най-песимистичните възможни сценарии. Резултатите не са хубави: градовете, които са най-силно засегнати, могат да загубят една десета от БВП до 2100 г.

Градовете са мястото, където живее над половината от населението на Земята. Те генерират над 60% от глобалните въглеродни емисии от изгарянето на изкопаеми горива.

Затова е от огромно значение, ч температурите в тях ще се повишат с осем градуса за по-малко от век. Промяната ще подтиква все повече хора да монтират климатизиращи системи, което натоварва електропреносните мрежи и още повече засилва ефекта на “топлинния остров”. Консумацията на водните ресурси ще се покачва. Продуктивността на работещите хора пък ще намалява – особено на тези, чиято работа се случва на открито. Здравната система ще бъде натоварена изключително – нарастващите жеги означават все повече случаи на припадъци, обостряне на сърдечно-съдови проблеми и дори смъртни случаи.

Всичко това ще коства на градовете неимоверно много. Затова, според учените, е важно още сега градските власти да вземат мерки за предотвратяване на ефекта на топлинния остров.

Кметът на Лондон Саджик Хан обяви старта на нов фонд, готов да предостави финансиране в размер на общо 1,6 милиона лири за 100 нови лондонски компании от сферата на чистите технологии. С това кметът подкрепи визията си – да превърне Лондон във „водещият смарт-град в света“.

В реч по време на Лондонската седмица на технологиите Хан призова глобалната технологична индустрия да ускори усилията си за справяне с екологичните и социалните предизвикателства, включително качеството на въздуха, изменението на климата, жилищното настаняване и бъдещето на транспортния сектор. „Моята амбиция сега е да се възползваме от новите технологии, които се разработват у нас, за да превърнем Лондон във водещия в света интелигентен град“, каза той. „Възможността най-модерните технологии да ни позволят да се справим с редица социални, икономически и екологични предизвикателства, е неизмеримо голяма. От замърсяването на въздуха и изменението на климата до жилищното настаняване и транспорта – новите технологии и науката за обработка на данните ще бъдат в основата на дългосрочните решения за градските предизвикателства“.

В подкрепа на своята амбиция кметът официално стартира „Инкубатор за по-добри технологии“, чиято цел е да подкрепи 100 нови фирми в Лондон, разработващи „нисковъглеродни и чисти технологии за преодоляване на причините и последиците от изменението на климата“. Кметството съобщи и, че финансирането ще спомогне за стартирането на разработването на „клъстер за чисти технологии“ в Лондон. Това трябва да превърне града в средище на нисковъглеродната индустрия.

Хан каза, че е на ход и набирането на кандидати за позицията Главен дигитален директор в Лондон. Точно той ще бъде натоварен със задачата да реализира въвеждането на новото поколение технологии за интелигентни градове.

Кметът на британската столица потвърди ангажимента си да гарантира, че че и след Брекзит Лондон ще запази позицията си на водещ европейски град за преки чуждестранни инвестиции в технологичния сектор.

Сензорна система, която следи в реално време какъв е обемът на отпадъците в контейнерите за смет, се тества на Женския пазар в София. Тя установява кога подземните контейнери за боклук са пълни, след което подава сигнал за извозването им.

Системата е поставена експериментално, а чрез нея се спестяват близо 20% от разходите за сметоизвозване. Три пъти на ден системата, която е вградена в подземните контейнери, изпраща данни колко е запълнен всеки един от тях – нещо, което обичайно е трудно за проверка.

Софтуерът може да бъде използван и от гражданите, а чрез него те могат да изпращат и сигнали, ако контейнерът не е в изправност. Заради положителните резултати, системата се тества и при наземните контейнери.

„Идеята е да имаме своевременна информация – както ние, така и фирмите, които се занимават със сметоизвозването – за да може от една страна да се оптимизират тези транспортни разходи, а от друга страна да се подава сигнал, за да може да сме по-бързи, когато тези контейнери вече са пълни“, каза Йоана Христова, заместник-кмет на София по направление екология.

Големите градове по света трябва да съсредоточат усилията си относно опазването на климата върху една цел – пиковите им емисии да са през 2020 г., а след това да започнат да спадат. Това е препоръката на нов доклад на мрежата C40 и водещата консултантска компания Arup.

Групата на градовете-лидери по опазване на климата “C40” (C40 Cities Climate Leadership Group) включва 91 големи града по света с общо население над 650 милиона души. В партньорство с консултантската фирма Arup групата публикува доклад в четвъртък, в който се препоръчва градовете да се съсредоточат върху постигането на „най-високи емисии“ не по-късно от 2020 г. След това емисиите трябва да започнат да намаляват, като целта е да се свалят наполовина на база емисии на човек от населението. Това трябва да стане през следващото десетилетие. Градските власти трябва да се стремят да намалят парниковите емисии от средно пет тона на глава от населението до три тона CO2e на глава от населението в срок до 2030 г. Действията на градските власти през следващите четири години ще бъдат особено важни, ако светът иска да постигне целта си – да ограничи увеличението на глобалната температура под 1.5 градуса Целзий.

Докладът е озаглавен „Краен срок 2020: Как градовете ще свършат работата си“. Той предполага, че американските градове ще играят ключова роля за успеха или неуспеха на глобалните усилия за опазване на климата. Ако всички американски градове следват планове, каквито имат американските градове-членове на групата на C40, те биха могли да допринесат с повече от една трета за намаленията на емисиите, необходими за реализацията на ангажиментите на САЩ към Парижкия договор за климата.

Американските градове в C40 са Сиатъл, Портланд, Сан Франциско, Лос Анжелис, Чикаго, Хюстън, Ню Орлиънс, Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Вашингтон и Остин.

Българска асоциация електрически превозни средства (БАЕПС) ще проучва кои са най-подходящите за София електрически превозни средва и в каква конфигурация. Асоциацията обяви, че започва дейността като част от проекта „Чисти коли за чист град“. Той е финансиран по Програма Европа 2017 на Столична община и има за цел да проучи и определи най-подходящите и ефективни практики и пакети от кратко-, средно- и дългосрочни мерки, приложими за Столична община, които да доведат до устойчиво намаляване употребата на превозни средства с двигатели с вътрешно горене (ДВГ) и увеличаване употребата на електрически превозни средства от жителите и посетителите на общината; преминаване към по-екологични модели на ползване на превозните средства и ограничаване вредите и замърсяването, причинени от съществуващия автопарк, като по този начин съдействат за устойчиво намаляване на замърсяването на въздуха и градската среда, дължащи се на емисиите вредни и парникови газове и фини прахови частици, отделяни от транспорта.

За целта БАЕПС ще проведе редица срещи, събеседвания и проучвания с граждани, бизнес, институции, данните от които ще бъдат анализирани и обобщени в пътеводител с настоящата картина на електромобилността в града и препоръки за кратко-, средно- и дългосрочни мерки за устойчиво преминаване към по-чиста мобилност. Паралелно ще протече информационна кампания, която да запознае гражданите и посетителите на Столицата с предимствата на елктромобилността и схеми за намаляване броя на транспортните средства в Общината.

Глобалната строителна индустрия трябва да се подготви за разтърсваща промяна към нисковъглеродно съществуване, ако светът иска да изпълни глобалните цели за опазване на климата и да задържи поддържа температурите на безопасни нива. Това разкрива ново проучване на Световния съвет за зелено строителство (WGBC).

Всяка сграда на планетата трябва да бъде „нетно нулево-въглеродна“ до 2050 г. Това е ключов факто за ограничаване на затоплянето до по-малко от два градуса Целзий. Понастоящем по-малко от един процент от всички здания са нетно нулево-въглеродни. Това понятие описва високоефективните сгради, които сами генерират или си доставят от възобновяеми източници енергията, от която се нуждаят, за да функционират.

Превръщането на всички сгради по света в нулево-въглеродни такива ще изисква „монументални“ усилия от страна на бизнеса, правителствата и НПО, посочи Тери Уилс, главен изпълнителен директор на WGBC. Ако днес нулево-въглеродните сгради са хиляди, те трябва да станат милиарди, добави тя. „Бизнесът, правителствата и неправителствените организации са ключът към тази трансформация – но те трябва да се ангажират с агресивни действия. Възможно е да се създаде свят, в който всяка сграда произвежда нулеви въглеродни емисии, но трябва да започнем днес“.

Световният строителен сектор е значителен източник на замърсяване с парникови газове. Строителството отговаря за около 30% от световното потребление на енергия, 30% от глобалните вредни емисии и средно половината от CO2 емисиите в големите градове.

Преходът към нетни нулево-въглеродни сгради ще трябва да се осъществи в период на силен растеж на сектора. Според прогнозите на Международната агенция по енергетика, глобалният сграден фонд се очаква да се удвои – от 223 милиарда квадратни метра днес до 415 милиарда квадратни метра през 2050 година.

Да се гарантира, че всични нови и всички вече съществуващи сгради ще станат нулево-въглеродни ще изисква значителни, добре координирани усилия. Темпото на обновяване ще трябва да се подобри „драматично“ – сегашната скорост на обновяване е по-малко от един процент годишно, а WGBC смята, че за да се постигне целта за нулеви въглеродни емисии в сектора до 2050 г., обновяването трябва да се случва с три процента годишно, започвйки от 2017 г.

Според прогнозите, всички нови сгради трябва да са нулево-въглеродни до 2030 г. Всички нови и реновирани сгради трябва да имат нулев нетен отпечатък до 2050 г. За да се постигне това, според доклада на WGBC, предприятията, които инвестират в нови сгради, строят или наемат имоти, трябва да се насочат изцяло и само към новото поколение сгради с нулеви емисии. Правителствата трябва да подкрепят новите стандарти за нулеви емисии на въглероден двуокис за всички нови и съществуващи здания. Неправителствените организации пък трябва да разработят нови програми за сертифициране на сгради с нулеви въглеродни емисии, които строителните фирми да могат да прилагат.

Много хора вярват, че когато пускат музика на цветята си, последните растат повече и цъфтят повече. Досега учените се присмиваха на това. Сега обаче се налага да приемат, че растенията наистина чуват музиката, както и други звуци, и реагират на тях. Ново изследване от Австралия доказва, че растенията чуват и действат според звуците наоколо. Моника Галиано, еволюционен биолог в Университета на Западна Австралия, е установила, че растенията използват звуците на природата – от бръмченето на насекомо до шумоленето на водата – за да се „промушват“ през тръби и да намират вода, за да оцелеят.

В своето изследване Галяно поставила градински фиданки в „саксии“ с формата на „Y”, обърнат наопаки. Едното „рамо“ на всяко от отклоненията било поставено във вода или пък в спираловидна тръба, през която протича вода. Другото рамо било само с почва.

Оказало се, че корените нарастват в посока към онази част от саксията, където е водата, независимо дали тя е достъпна директно или пък е „скрита“ в тръбата.

Според Галиано, растенията „просто знаят, че водата е там“ – въпреки че те могат да открият само звука на водата, която протича през тръбата. Когато разсадът имал избор между тръба с течаща вода и почва, която е навлажнена, корените избрали влажната земя. Водещият учен казва, че растенията използват звуковите вълни, за да откриват вода, която се намира далеч, но следват влажността на почвата, за да „се придвижат“ до целта си, когато водата е наблизо.

Откритието на Галяно е публикувано в изданието на “Оекология” от май 2017 г. Статията е озаглавена „Звучно: корените на растенията използват звука за намиране на вода“. Ето какво пише вътре:

„Тъй като водата е от съществено значение за живота, организмите са развили широк спектър от стратегии за справяне с ограничения достъп до водата, включително активно търсене на предпочитаните нива на влага,…. Растенията използват градиента на влагата, за да насочват корените си през почвата, след като са намерили източник на вода. Ала как те отприват този източник за първи път – е неизвестно. Ние установихме, че корените успяват да намерят водоизточник, усещайки вибрациите, генерирани от водата, движеща се вътре в тръбите, дори при липса на влга в субстрата“. Това показва, че наличието на шум от вода влияе на възможностите на корените да възприемат и да реагират правилно на околния звук.

Като се има предвид, че наскоро бе доказано как растенията усещат вибрацията от бръмченето на пчелите и другите опрашители, и че това бръмчене на определена честота стимулира отделянето на полен в растенията, вече може да се каже, че растенията разчитат на звуковите вибрации, за да си намирт вода и да оцеляват.

Зелените покриви имат чудесен естетически ефект и в същото време повишават енергийната ефективност на сградите, а наред с това носят ползи за градската инфраструктура. Как обаче да бъде насърчено създаването им на територията на София е „формула“, която тепърва ще бъде издирвана. Така е, защото в много случаи за зелен покрив се представят гротескни решения като например застилане със зелен мокет. Това сподели главният архитект на София арх. Здравко Здравков по повод гостуването у нас на френски урбанисти, които показаха как в Париж почтви всички покриви са озеленени, а има и такива с парници.

В Париж е задължително покривите да са покрити с инсталации за възобновяема енергия или да са зелени – а нерядко се правят даже оранжерии, разказа Ерик Жан-Батист, урбанист и заместник-директор на общинската дирекция по градско планиране на Париж, по време на първия ден от “Обществен форум за Зелена столица”, който се провежда във Френския институт в София. Наличието на покривно озеленяване или покривни ВЕИ подобрява енергийните характеристики на самите сгради, обясни той. Някои хора обаче решават да удвоят ползата и развиват градско земеделие по покривите.

“В други градове в Европа има подобни регулации – Лондон например задължава строителите 70% от покривите да бъдат зелени, а 20% да са обществено достъпни”, казва арх. Здравеко Здравков. В Копенхаген има 6 модела за покривите, така че от 6 критерия трябва да бъдат изпълнени поне два, допълва главният архитект на София.

„Най-важното при тези покриви е, че те поемат натоварването на дъжда. Тази дъждовна вода влияе на града, защото натоварва канализацията и намалява ефикасността на пречистването,“ обяснява арх. Здравков.

Наред с ползите за града има бонуси и за самите обитатели на сградите. Чисто естетически зелените покриви са красиви места, а подобряват и топлоизолацията на сградите. „Въпросът е у нас да приведем регулациите в такъв вид, че механизмът да работи наистина. Аз съм виждал зелени покриви, застлани със зелен мокет. В други случаи се постила найлон, нареждат се тревни чимове и – след като мине приемателна комисия – те се вдигат и се отнасят (при одобряване на новопостроена сграда – б.р.). Виждал съм и озеленен покрив с кашпи – за да може да се служи като използваема тераса. Ние трябва да намерим правилния механизмъм, да стимулираме хората да правят истински зелени покриви“.

Петте процента увеличаване на застрояването, които се предвиждат по ЗУСО, могат да бъдат обвързани с подобни зелени мерки, убеден е главният архитект. Освен зелени покриви бонусът може да се дава и за изграждане на покривни ВЕИ – термални соларни колектори, фотоволтаици, малки ветрогенератори, хибридни системи.

Никога обаче не е правен анализ колко са плоските покриви в София, които биха могли да станат зелени или да носят ВЕИ, и съответно какъв е техният потенциал.

“Не сме правили такъв анализ. Започнахме обаче проучване кой през последните години се е възползвал от правото на тези 5% увеличаване на застрояването и как,“ сподели арх. Здравков.В зависимост от изводите от това изследване ще се прецени дали именно това е начинът да се насърчат зелените покриви в столицата.

Група ограждански и екологични рганизации, обединени под името “Група за чист въздух”, дадоха под съд Столична община заради мръсния въздух – “от името на всички живущи, работещи и учащи в столицата”. Основанието е бездействието на община в периода 2015-2017 г., когато – въпреки сериозните нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ), общината не е предприела никакви мерки, за да предпази населението.

Неправителствените организации, които заведоха колективен иск, са „За Земята“ – Достъп до правосъдие заедно със Спаси София, Асоциация Диабет тип 2 и Център за независим живот, заедно с адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов.

Замърсяването на въздуха е канцерогенно – това обяви Световната здравна организация още през 2013 г. Рискът за индивида е нисък, посочва агенцията, но е почти почти неизбежен. Така е, защото човек може да избере да не пие или да не пуши, но не може да избере какъв въздух да диша, обясняват от организацията. В този смисъл отговорността на местните власти е огромна, а бездействието е вреда за здравето.

Пак според СЗО, замърсяването на въздуха на открито води до:

40% – исхемична болест на сърцето;

40% – инсулт;

11% – хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);

6% – рак на белия дроб;

3% – остри респираторни инфекции при децата.

През април тази година Европейската комисия осъди България заради мръсния въздух. Нарушението на страната ни обхваща всички региони в страната. Основанието е „систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10“.

Вносителите на иска напомнят, че последната приета стратегия за качеството на въздуха е изтекла през 2014 г., а гласуваната преди седмица Програма за качеството на атмосферния въздух 2015-2020 г. все още не е публична, и предвид скандалния начин на приемането й, имат съмнения в нейната законосъобразност и ефективност.