Gabrovo-streetd

Габрово е сред 5-те града-финалисти за „Европейски зелен лист“ 2019

Гент в Белгия, Лахти във Финландия и Лисабон в Португалия са трите града-финалисти в конкурса Европейска награда за зелена столица 2020. Това е единадесетата година от състезанието и избраните градове са финалисти за втори път, след като и трите достигнаха финалната фаза на състезанието за 2019 г.

Пет града пък достигнаха финала в конкурса „Европейски зелен лист“ 2019 – конкурс за еко-градове, в който участват по-малки селища. Сред тях е българският град Габрово. С него ще се състезават Корнейа де Йобрегат от Испания, Хорст аан де Маас в Холандия, Жоенсу във Финландия и Мехелен от Белгия.

„Навлизаме във второто десетилетие на наградите Европейска зелена столица и инициативата е още по-значима от всякога,“ коментира Кармену Вела, европейският комисар по околната среда, морското дело и рибарството. „Европа е все по-урбанизирана. Над две трети от населението живее в градовете. Предизвикателства като изменението на климата и замърсяването на въздуха се усещат най-вече в градовете. Тези награди дават вдъхновение на гражданите, бизнеса, академичните институции, общностите, местните власти и правителствата да работят заедно, за да направят градовете си здравословни и приятни места за престой, живеене и работа“.

Избраните градове ще преминат към заключителния етап на конкурса: през юни те ще се представят на международно жури, където ще трябва да докажат цялостния си ангажимент за устойчиво градско развитие, способността си да играят роля на модел за други градове и стратегиите си за комуникиране на целите си и ангажиране на гражданите. Победителите тази година ще бъдат обявени на церемонията по връчването на наградите на 21 юни 2018 г. в Ниймеген – Европейска зелена столица 2018.

Статутът на европейската зелена столица се присъжда ежегодно на европейски град с население над 100 000 души за ангажимен за екологична, социална и икономическа устойчивост. Към днешна дата десет града са носители на титлата „Европейска зелена столица“:

  • Стокхолм, Швеция (2010 г.);
  • Хамбург, Германия (2011 г.);
  • Витория-Гастейс, Испания (2012 г.);
  • Нант, Франция (2013 г.);
  • Копенхаген, Дания (2014 г.);
  • Бристол, Великобритания (2015);
  • Любляна, Словения (2016 г.);
  • Есен, Германия (2017);
  • Ниймеген, Холандия (2018);
  • Осло, Норвегия (2019 г.).

След успеха на конкурса за зелени столици през 2015 г. бе създадена и европейската награда „Европейски зелен лист“ за екологичните усилия и постижения на по-малките градове (20 000 – 100 000 жители). Към днешна дата пет града носят титлата „Европейски зелен лист“:

  • Моле де Вале, Испания (2015 г.);
  • Торес Ведрас, Португалия (2015 г.);
  • Галуей, Ирландия (2017);
  • Льовен в Белгия и Векшьо в Швеция (2018).

Снимка: Тодор Божинов, CC BY-SA 4.0, в Wikimedia

tree-3229512_960_720

Мемориални градини поставят началото на нови паркове

В началото на този месец една американка на име Линда Фрейзър засади 7 дръвчета в Центъра за подкрепа на раково болни „Маги’с Хайланд“ в Айвърнес. Нейният повод – загубата на съпруга й Стюарт през декември. Линда казва, че дърветата са неговият мемориал.

Идеята се зародила в главата на г-жа Фрейзър, която споделила в центъра за онкоболни, че земите наоколо биха могли да са място на „отразяване“. Тя поискала да засади 58 дръвчета – защото любимият й Стюарт починал на 58 години и много обичал природата. В центъра така или иначе обмисляли озеленяване на пространството наоколо, затова харесали идеята на г-жа Фрейзър. Тя купила първите няколко фиданки и ги засадила.

Стъпка по стъпка г-жа Фрейзър, синът й Конрад и дъщерята Саманта започнали да засаждат дървета, каквито Стюарт обичал или каквито били характерни за любимите му места. Сега, след първите 7 фиданки, семейството планира да набележи следващите подходящи места за засаждане на повече дървета или храсти.

„Това си е едно пътешествие, следващо стъпките на Стюарт, живота му, местата, които обичаше и имаха значение за него,“ казва Линда Фрейзър. Смята, че „няма правилен или грешен начин човек да скърби“ и засаждането на дървета е един от начините близките да „отразят“ същността на свидния човек, когото са загубили.

„Фактът, че имаме седем красиви дървета, е чудесен,“ казва Андрю Бенджамин, мениджър набиране на на средства в Маги’с. „Това е нещо, на което хората в центъра ще могат да се насладят през идните години и ние сме много, много благодарни на Линда и на семейството“.

Залесяването в памет на загубени близки става все по-популярно по цял свят. Неотдавна изобретателни млади хори дори създадоха идеята за биоразградими погребални урни, с които човек може едновременно да изпрати близкия си покойник и от капсулата с праха му да изникне дръвче. Така става възможно вместо гробища в покрайнините да се появяват „мемориални градини“.

Sieradz_Poland-1024x768

Полският град Сиерад готви геотермално централно отопление

След успешното приключване на търг за сондажни дейности и съответния надзор, това лято ще започне работа по изграждането на система за централизирано геотермалното отопление в Сиерад в централната част на Полша. Планът предвижда извличането гореща вода, която да се подава към топлофикационна система на града за отопление на жилищните сгради.

По данни на местните медии, вече е приключен и вторият търг за проекта за геотермално отопление в града. Местната управа вече е подписала договор с печелившия участник, който ще ръководи проекта и дейностите по сондирането. Победителят в конкурса е Pro-Invest Solutions Sp. z oo Sp. k. със седалище в Краков, Полша, при на цена от 102 000 евро.

Предвижда се до края на октомври 2018 г. да се завърши документацията за проекта за геотермалната енергия в Сиерад.

Съгласно споразумението, Pro-Invest Solutions ще осигури контрол и геоложки надзор по време на изпълнението на строителните работи, свързани с изграждането на изследователски сондаж. Компанията също така трябва да контролира съответствието на извършената работа с геоложкия проект. На база на резултатите от проучванията ще бъде детайлизиран проектът за геотермалното отопление.

След това общината възнамерява да кандидатства за допълнителни външни средства за подготовката на топлофикационната мрежа, която ще използва геотермалната вода.

В края на 2017 г. Националният фонд за опазване на околната среда и управление на водите в Полша отпусна на града субсидия за геотермален сондаж в размер на над 10 млн. полски злоти, което се равнява на 2,4 млн. евро.

Изпълнителят на сондажа бе избран преди месец. Компанията „G-Drilling“ ще има 110 дена от датата на договора, за да постави сондажна платформа и и да започне да пробива земята в Сиерад.

Снимка:  MEDIA WNET във Flickr, CC-BY-SA 2.0

architecture-3260622_960_720

Започват изграждането на нов умен град в Торонто

Поделението за умни градове на Alphabet Inc – Sidewalk Labs – се надява да направи „първа копка“ на първия си проект за интелигентен град в Торонто това лято – и той да е готов до 2020 г. Компанията ще започне да тества някои от технологиите още през това лято, каза главният изпълнителен директор на фирмата, цитиран от Ройтерс.

Това е първият път, когато бива публикувана програма за разработване на проекта. Неговата цел е да увеличи ефективността на земеползване, да намали разходите и да пести енергия в Торонто – един от най-скъпите жилищни пазари в света – докато градската управа се мъчи да се справи с бързо нарастващото население.

През март 2017 г. в града започна инициатива за разработване на нов квартал с площ от 12 акра – замислен като екологична зона със смесено предназначение, която да осигури нови работни места и да бъде достъпна за всички възрастови и доходови групи. Тя се води от Waterfront Toronto – местна общинска компания. Проектът е първата стъпка от планираното „съживяване“ на около 800 акра индустриални пустини на изток от центъра на града, при езерото Онтарио.

Sidewalk Labs бе избрана през октомври въз основа на предложение, включващо автономни превозни средства, топлофикационна мрежа без употреба на изкопаеми горива, евтини модулни сгради с гъвкави приложения и роботизирани системи за доставка и управление на отпадъците. Компанията се спря на Торонто, след като потърси подходящи места за проекта си за умен из Северна Америка, Европа и Австралия.

Очаква се плановете за разработката да бъдат одобрени от бордовете на Sidewalk и Waterfront Toronto до края на 2018 г. По замисъл първите жители могат би трябвало да могат да се настанят още през 2022 г., заяви в интервю изпълнителният директор Дан Доктофор. Заложеният график ще трябва да получи и одобрение от регулаторите и да мине през ред други подгготвителни процеси, които Sidewalk очаква да заемат по-голямата част от времето през 2019 година.

„Това, което се опитваме да направим, е нещо, което никой не е успял да направи досега,“ каза Доктороф. Според него, повечето от досегашните проекти за умни градове се натъкват на различни предизвикателства и срещат редица трудности – бюджетни ограничения, участие на твърде много заинтересовани страни и използване на публични ресурси без незабавни ползи за по-широкото население.

Корпоративният достъп до лична информация е тема на нарастваща загриженост в екипа. Sidewalk Labs е обект на все повече критика заради плановете си да постави сензори и камери навсякъде в бъдещия умен град Куейсайд.

Доктороф увери, че Sidewalk Labs ще унищожава несъществената информация, ще запазва само данните, които биха подобрили качеството на живот, и няма да ги продава на рекламодатели. Потенциалните трети страни в проекта ще трябва да възприемат същата политика за поверителност на данните, добави той.

Повечето от технологии за проекта ще бъдат осигурени от няколко други компании, каза Доктороф. „Възможно е да инвестираме в (някои от) тях, за да ги насърчим или потенциално да финансираме някои от тези неща, но това ще бъде по-малък процент“.

GIP_2695_v1-1024x682

Споделените електромобили Spark в София трябва да станат 100 до края на годината

В София вече има 60 електромобила в схемата за споделени електромобили Spark. За петте месеца от стартирането си досега платформата успя да увеличи двойно автопарка и да удвои обхвата на зоните, в които може да се наеме или освободи електромобил от схемата.

“Щастлив съм да заявя, че представянето на Spark надмина очакванията ни. За пет месеца достигнахме 60 електромобила, над 10 000 регистрирани потребителя, около 150 индивидуални сесии на ден и два пъти по-голяма зона за наем и освобождаване на колите,” заяви Стефан Спасов, изпълнителен директор на Spark. По думите му, подобно развитие дава на команията увереност да си постави високи цели – 100 електромобила до края на 2018 г., 250 до края на 2019 г.

„Споделеният транспорт става все по-разпространен в света и ние в ДЗИ имаме готовност да подкрепим развитието на тези тенденции и в България“, заяви Коста Чолаков, главен изпълнителен директор на ДЗИ, която е партньор в схемата за споделените електромобили.

„Гордеем се, че именно Volkswagen е партньор на Spark и нашият най-малък модел Volkswagen e-up! в момента поставя София сред най-модерните столици по света с услугата споделено ползване на електрически автомобил”, подчерта Маркус Татцер, изпълнителен директор на Порше БГ, официален вносител леките и лекотоварни автомобили с марка Volkswagen и Audi за България. „Освен удобството, екологичността и удоволствието, което e-up! предлага, той се превръща в посланик и учител по електормобилност и я прави буквално достъпна за всеки със смартфон”, допълва Татцер.

Spark е съвместен проект на Eldrive – компания, специализирана в изграждане и управление на инфраструктури от зарядни станции за електромобили и гъвкави схеми за дългосрочно наемане на електромобили – и литовската компания Ride Share, която предлага аналогична услуга за споделена мобилност с електромобили във Вилнюс, Литва.

hands-1838659_960_720

Градското земеделие може да ни спаси от задаващата се криза в земеделието

Образуването на 3 сантиметра от почва трае 1000 години. При сегашните темпове на съсипване на почвата земята ни ще бъде напълно съсипана след не повече от 60 години, според прогноза на ООН. Анализ на британскиучени пък сочи, че в бъдеще може да се разчита на не повече от 100 реколти.

Около една трета от почвата по света вече е деградирала, според Мария-Хелена Семедо от Организацията по прехрана и земеделие (ФАО). Причините за разрушаването включват селскостопански техники с интензивно използване на химия, обезлесяване, съответно увеличаване на ерозията, глобално затопляне. Земята под краката ни често бива пренебрегвана от политиците, смятат експерти.

Прогнозата е в синхрон с по-ранен анализ на британски учени от Университета в Шефийлд, според който жителите на Острова могат да разчитат на не повече от още 100 реколти – заради интензивното селско стопанство. Предстои криза на земеделието, освен ако не се предприемат драматични стъпки за спиране на процеса на изчерпване на хранителните вещества в почвата.

„Почвата е основата на живота“, каза Семедо, която е заместник-директор по природните ресурси на ФАО. „Деветдесет и пет процента от храната ни идва от почвата“.

Освен ако не бъдат възприети нови подходи в селското стопанство, към 2050 г. общото количество обработваема и продуктивна земя, която ще се пада на човек от населението, ще остане нищожна – едва четвърт от количеството, което е било налично през 1960 г., съобщи ФАО.

„Предвид нарастващото население, което трябва да се изхранва, и рязко намаляващите хранителни вещества в почвата, скоро можем да се окажем свидетели на земеделска криза,“ казва д-р Найджъл Дънет от Университет в Швефийлд.

Почвите играят ключова роля за поглъщането на въглерода и за филтрирането на водата. Разрушаването на почвения слой създава порочен цикъл: съхранява се все по-малко въглерод, светът става по-горещ и земята все повече се влошава.

„Губим еквивалента на 30 футболни игрища почва всяка минута, най-вече в резултат на интензивното земеделие,“ казва Волкер Енгелсман, активист на Международната федерация на движенията за биологично земеделие. “Биологичното (земеделие) може да не е единственото решение, но е най-добрият (вариант), за който мога да се сетя.“

Паралелно с това сме свидетели и на рязко намаляващо биологично разнообразие, което има съсипващ ефект върху дивия живот. Най-осезаем е проблемът с дивите опрашители. Тяхното намаляване в дивата природа налага радикално да преосмислим подхода си към земята и земеделието.

Градската среда се разглежда като сива и бетонна, но в нея има “джобове” от богата, плодородна земя, която може да става за ферми, произвеждайки различни храни. Трябва да се вгледаме в градовете и градчетата като в потенциални ферми, казват британските учени. Отглеждането на хранителни култури и увеличаването на биоразнообразието в градовете ни може да помогне на дивия живот и на самите нас, казва Дънет.

gradsko-zemedelie

Онлайн-карта показва парцелите в София, подходящи за градско земеделие

Онлайн-карта показва кои са терените, подходящи за развитие на градско земеделие в София. Картата е разработена от Софпроект-ОГП и вече е достъпна в интернет.

Картата има за цел да подпомогне развитието на градското земеделие. Тя показва всички параметри на местата, където развива или може да се развива градско земеделие. Черните точки в нея показват вече съществуващите земеделски градини в големия град. По-многобройните зелени точки пък разкриват парцелите, където е подходящо да се създадат градски земеделски градини.

Картата е фокусирана върху територията пападаща в границите на София-град и попадащите в нея административни райони. Отбелязано е местоположението на съществуващи към момента градски градини.

Водещ елемент в картата са зелените точки в слой „най-подходящи терени“. Това са насочващи маркери за местоположението на терени, определени по редица критерии, като най-подходящи за развитието на градско земеделие в границите на София-град. Терените, върху които се акцентира, представляват поземлени имоти – общинска публична, общинска частна или частна собственост, които са подходящи за градско земеделие.

Екипът, разработил картата, включва седмина специалиста – двама ландшафтни архитекти, двама архитекти, двама урбанисти и един ИТ експерт.

rome-2989238_960_720

Рим забранява дизеловите автомобили от 2024 г.

Кметът на Рим обяви плановете на градската управа да забрани достъпа на дизелови автомобили в центъра на града от 2024 г. нататък. С това Рим стана поредният европейски град, който обяви война на мръсното гориво.

В усилията си за по-чист въздух и по-малко задръствания в градския център кметът Вирджиния Раги каза вчера, че кметството ще приеме „крути мерки“, включително пълна забрана за използването на частни дизелови двигатели в историческия център на Рим.

Рим вече направи някои стъпки в опит да ограничи трафика в центъра – с цел подобряване на качеството на въздуха в дните с високо замърсяване. Като цяло обаче подобни правила не са стриктно спазвани в града.

Сега обаче Рим ще последва примера на други големи европейски градове, определяйки краен срок за окончателна, постоянна забрана на замърсяващите автомобили. Очаква се скоро да бъдат обявени и други стъпки в тази посока. Решимостта на грдските власти се подхванва и от забележителното решение на върховния немски съд, който постанови, че германските градове имат право да налагат незабавни забрани за дизеловите автомобили, за да намалят замърсяването на въздуха в градските центрове. Очаква се в резултат на това решение Щутгарт и Дюселдорф да станат първите германски градове, които да предложат планове за забрана на дизеловото гориво.

Pier-40-2100-by-DFA-3-1020x610

Водоустойчиви кули ще издържат на двуметрови наводнения в Ню Йорк

Нюйоркската архитектурна фирма DFA разкри плановете си за 19 цилиндрични жилищни кули, които могат да издържат на 2 метра покачване на морското равнище. Те са предназначени за парцел в Манхатън и са базирани на решетъчни фасади с много растителност. Кулите са проектирани да отговорят на липсата на достъпни жилища в града, които да са устойчиви на наводнения.

Кулите ще предлагат апартаменти, както и развлекателни и търговски площи, и ще са предназначени за терен, който понастоящем е зает от паркинги и футболно игрище. Очаква се сградите да функционират като плаващи острови в случай на наводнение. Най-ниските апартаменти са разположени на 1,50 метра над очакваните нива на водата при силна буря. Издигната пътека преминава по протежение на основата и свързва поредица от обществени павилиони.

“Сед 2050 г. чести наводнения ще започнат да поглъщат бреговата линия, затова красивата палуба се превръща в плаващ остров с нови пътеки, построени да свърват еволюиращата екоситема от влажни зони на Манхатън”, казват от DFA.

Архитектите са проектирали комплекса като отговор на строителните тенденции в Ню Йорк. Те го описват като дългосрочно решение, което ще “предпази града от бързите промени в околната среда и ще защити бъдещите поколения хора”.

 

Графика: DFA

sofia-2337926_960_720

С настоящото темпо София няма как да стане зелен град

На вниманието на:
Йорданка Фандъкова,
кмет на София;
Йоана Христова,
заместник-кмет,
Направление „Зелена система, екология и земеползване“’, СО;
Елица Панайотова,
координатор „Зелена София”, АРС;
Нина Макарова,
директор, дирекция ‘“Околна среда“’, СО;
Елен Герджиков,
председател,
Столичен общински съвет;
Лорита Радева, председател,
Иван Велков, зам.-председател,
Постоянна комисия по опазване на околната среда,
земеделие и гори, СОС
Лилия Христова,
обществен посредник
на Столична Община

Госпожо Фандъкова,

през 2012 година Столична община разработи и прие своята стратегия “София – зелен град”.

През октомври 2015 г. в среща с Инициативен комитет „София – зелена столица“ и в общественото пространство, чрез медиите, лично оповестихте, че София ще кандидатства в конкурса на Европейската комисия „Европейска зелена столица“.

Малко повече от година след това, в края на 2016 г., бе сформиран и специален екип, който да подготви тази кандидатура. Той бе обособен под шапката на „Асоциация за развитие на София“ предвид нейния ценен опит в подготовката на подобни кандидатури.

Две и половина години след декларацията, че София иска да се нареди сред най-зелените столици на Европа – и че процедурата е вече задействана – в началото на 2018 година стана ясно, че с помощта на грант от Европейската банка за възстановяване и развитие ще бъде изготвен План за действие „Зелен град“. Той следва да е факт през май 2019 г. Това означава, че три години и шест месеца след решението за кандидатстване в конкурса „Европейска зелена столица“ София ще има план как да стане зелен град.

Госпожо Фандъкова, скъпи градоначалници,

с подобно темпо на напредък в посока „зелен град“ София няма как да стане зелен град не само в рамките на мандата на настоящото ръководство на столицата, но и но в рамките на периода, в който глобалните глобалните температури ще се увеличат с опасните 1,5 градуса над прединдустриалните равнища! Погледнете приложените снимки: управляваният от вас град тъне в сиво одеяло подобно на великата Лондонска мъгла от 1952 г. и е в реална екологична криза!

Твърдения от вида на това, че „днес въздухът в София е по-чист в сравнение с 2011 г.“ и „Въздухът в София става все по-чист през последните години“ на министъра на околната среда Нено Димов (1) поставят под въпрос намерението на управлението на града да разреши проблема, заради който неведнъж столичани вече излизат и на протест на улицата (2).

След толкова години декларации за зелена политика, ние, обикновените граждани, можем да отчетем твърде малко екологични постижения, най-вече изграждането на столичното метро.

В същото време:

Не е известно СО да предвижда значително развитие на модерни топлофикационни системи в кварталите, които се отопляват на дърва и въглища, въпреки установения факт, че точно оттам идва най-голямото замърсяване на въздуха през зимата (3).
Не е известно СО да се ангажира с решителни мерки, каквито са глоби или такси за комини (отдавна приети политики в западните държави), както и за силно замърсяващи превозни средства.
С изключение на инвестициите в изграждане на метрополитена, в бюджета на СО продължава да липсва значима инвестиционна програма за намаляване на замърсяването (мащабно залесяване, нови топлофикационни мрежи, велоалеи, велосипеди и споделени електромобили и т.н.) Мерките за чистота на въздуха на СО бяха силно критикувани от неправителствени организации, но не бяха коригирани и продължават да са формално оправдание за липсата на активна политика.
Изключването на гражданския сектор и неправителствените организации от инициативите за „зелен град“ допълнително подкопава усещането за искрено желание за реални действия (4). Та нима е възможно един милионен град да стане „зелен“, като старателно отблъсква гражданите и гражданските организации и се стреми да ги отстрани от екологичните инициативи? В крайна сметка градът е за хората, както нееднократно подчерта поканеният от самите вас уважаван архитект от световна величина – Ян Геел. И хората в София, или поне по-голямата част от тях, следва по необходимост да бъдат активни и мотивирани участници за успешното реализиране на подобен план, сега или в бъдеще.
Не е известно да има прогресивен пилотен проект, финансиран от СО, който да демонстрира модерните тенденции при устойчивите сгради.
Проектът „Зелена София“ към АРС все още няма уеб сайт, година след създаването си; дейността му е изцяло неизвестна на обществеността, а работата на екипа е позната на тесен кръг заинтересовани лица и организации, разчитащи на добрата воля на екипа да споделя подробности за дейността си.
Предвид горното, намираме, че хубавата идея за София като зелен град, уви, е опропастена.

Недостижима изглежда вече възможността София да се състезава с другите европейски зелени столици. В тази надпревара София е напълно обезоръжена.

Не на последно място потенциалната „зелена“ идентичност на града можеше да е лицето, което посреща високите гости от ЕС за „Европейското председателство“ на България. То можеше да остави у тях трайно положително впечатление. А подобно впечатление би било най-добрата реклама не само на София, но и на държавата ни, пред Европа. Уви, това не се случи – пропусната е е една колосална „рекламна“ възможност!

Независимо от това смятаме, че не е късно да започнем съвместно да предприемаме ефективни стъпки по настоящите екологични предизвикателства – за да не водим евентуално същия разговор след нов петгодишен период.

Днес от критично значение за столицата е гражданите да бъдат опазени от осезаемото изменение на климата. То вече се случва – и в България, в София (5). Дъждовете стават все по-проливни, бурите – все по-стихийни, засушаванията – все по-дълги. Ефектът на градския топлинен остров допълнително увеличава тежестта на летния зной.

Цената, която гражданите заплащат за тези промени, е висока сега и ще става все по-висока. Наводнените и разбити улици, разрушените настилки, съсипаните инфраструктури в големия град костват стотици хиляди данъчни левове.

Наводненята в домовете са преки щети – други стотици хиляди левове разходи.

Екстремните горещини застрашават здравето на мнозина уязвими. Това натоварва здравната система. Новини като тази на 1 юли 2017 г., че 260 души са колабирали и петима са починали от жегата само в София, зачестяват всяко следващо лято.

Замърсеният въздух причинява астма, бронхит, ХОББ и други белодробни заболявания, инфаркти, инсулти6. Тези проблеми още повече натоварват здравната система и уви, водят до загуба на човешки живот. 18 хиляди души годишно загиват в България от замърсен въздух (7). Ако 1/6 от населението на страната живее в София, това значи, че в този град средно 3000 души загиват всяка година заради мръсния въздух!

Здравните проблеми водят и до напълно необосновани, но съществени по размер финансови загуби за националната икономика (продължаваща да е последна по своя размер сред страните от ЕС).

Битката за зелен град вече не битка за отличие. Днес това е битка за здравето и живота на жителите на столичния град.

Всеки ден загубено време в тази битка се заплаща с много финансови ресурси, но най-лошото – със здраве и с човешки животи.

Скъпи градоначалници,

наложително е да предприемете решителни, безкомпромисни и неотложни действия за справяне спешно с крещящия екологичен проблем на София и с непосредствените заплахи за качеството на нейната среда за живот. Като жители на този град всички ние сме пряко заинтересовани от това.

Продължаваме да желаем нашите идеи и инициативи в тази насока да бъдат възприемани и осъществявани от ваша страна, по начините, широко възприети и популярни в цяла Европа.

В частност, очакваме от всички вас

– осигуряване на участие на гражданите и гражданските структури в процесите на планиране и подготовка на проектите, реализирани на територията на Столична община;

– осигуряване на участие на гражданските структури в управлението и мониторинга на планирането, проектирането, изпълнението на проекти (в т.ч. комитети за наблюдение, специални комисии, работни екипи);

– открити и прозрачни за гражданите процедури с акцент върху обратната връзка от гражданското общество, в това число и публични дискусии извън рамките на стандартизираното работно време, както и публичност и прозрачност на предприетите действия на база обратната връзка от гражданските структури.
Оставаме в очакване на вашия отговор,
Сдружение “Велоеволюция“

Фондация ЕкоОбщност

Българска соларна асоциация

Сдружение „Див Рошков“

ГИ “Зелени релси в София”

Био Град София

Хранкооп – София

ГИ „Спаси София“

MOVE BG

Екологично Сдружение „За Земята“

Индустриален клъстер Електромобили

Провокад

Българска асоциация за електрически превозни средства

Електромобили.БГ

Don’t DIY

Фондация ФОРУМ

ГИ “Релсов обществен транспорт”

Инициатива „Зеленият град“ (Асоциация на производителите на декоративни растения в България и Съюз на ландшафтните архитекти)

Съюз на урбанистите в България

Институт за нулевоенергийни сгради

Фондация “Зеленика”

БАГИС

Българско дружество за защита на птиците

Сдружение Термално Нормално

Български съвет за устойчиво развитие

Cleantech България

denkstatt България

Сдружение “Натуралистично”

Координатор: Група Град
1 – http://www.segabg.com/article.php?id=883560, https://www.dnevnik.bg/zelen/2017/11/22/3083374_vuzduhut_v_sofiia_stava_po-chist_prez_poslednite/

2 – https://www.dnevnik.bg/zelen/2018/02/05/3124097_jiteli_na_tri_stolichni_raiona_organizirat_dnes/, http://dnes.dir.bg/news/sofia-vasduh-protest-mrasen-26881372, https://offnews.bg/obshtestvo/protest-sreshtu-mrasnia-vazduh-v-4-stolichni-kvartala-zashtitnitci-na-674193.html

3- по данни на ИАОС

4- съгласно доклада за създаването на „План за действие за „Зелен град“ (СОА18-ВК66-303 / 12.01.2018) , не се предвижда участие на гражданския сектор в комитета по управление и в комитета по наблюдение на разработването на ПДЗГ.

5 – София е сред 10-те града в Европа, които в периода до 2100 г. ще са най-потърпевши от суши и горещи вълни – с увеличение до 14 пъти спрямо сегашните нива, по данни на анализ на Университета в Нюкасъл. За проучването: https://phys.org/news/2018-02-europe-cities-extreme-weather-previously.html#jCp

6 – по данни на СЗО

7  – 151-315 на 100 хиляди, по данни на комисията по замърсяването и здравето „Lancet”, http://www.thelancet.com/commissions/pollution-and-health