Кампания за засаждане на дървета, която цели да „компенсира“ влиянието на политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп върху климата, вече достигна 120 000 засаждания. Организаторите твърдят, че трябва да залесят район с размерите на щата Кентъки, за да компенсират „ефекта Тръмп“.

Проектът бе стартиран от активисти, разтревожени от това, което те наричат „невежеството“ на президента по въпросите на климата. „Гората на Доналд Тръмп“ позволява на хората да засадят дървета сами или пък да дарят средства за залесяването в редица по-бедни страни.

Основан в Нова Зеландия, проектът започна през март тази година. Досега той е спечелил дарения от около 450 души от цял свят. През първия месец бяха „обещани“ 15 000 дървета – но сега вече броят на дърветата, които могат да се засадят с даренията, надминава 120 000. Някои от участниците са дарили пари за засаждане на дървета в проекти за възстановяване на горите в Мадагаскар, Хаити, Етиопия и Непал. Други просто са купили и засадили сами дърво – и са изпратили копие от касовата бележка.

Организаторите, които са отколешни активисти за борба с изменението на климата, казват, че усещат „глобално чувство на неудовлетвореност“ от политиките на президента на САЩ по отношение на глобалното затопляне. Наскоро Тръмп нареди тотално преразглеждане на климатичните политики на предшественика си Барак Обама и заяви, че САЩ ще напусне Парижкото споразумение за климата. „Срещнахме хора на „фронтовата линия“ на изменението на климата в Бангладеш, Монголия и в други страни. За нас е крайно тревожно, че невежеството на г-н Тръмп е толкова дълбоко“, казва Адриан Тейлър, съосновател на проекта „Гората на Доналд Тръмп“. „Затова започнахме да правим нещо по въпроса. Съвсем малък процент от населението на света гласува за него, но сега ние всички трябва да се справяме с последствията от неговото незнание по отношение на климата“.

Организаторите са изчислили, че ще трябва да компенсират 650 мегатона CO2 еквивалент до 2025 г., за да може да се твърди, че компенсират политиките на президента. Това означава повече от 100 милиарда нови дървета. Въпреки огромния мащаб на необходимото залесяване, участниците в кампанията смятат, че то е постижимо.

„Искаме да засадим гора, която ще компенсира всички емисии, които правителството на Тръмп изпраща в атмосферата. Звучи малко смешно, но е напълно осъществимо“, каза д-р Даниел Прайс, друг съосновател на кампанията.

Макар инициативата да има голяма подкрепа, организаторите казват, че са получили и немалко „писма на омраза“ от хора, които подкрепят политиката на президента. Налице е и известно брожение, че подобна кампания „е просто галене на егото на президента“.

За една група селяни в Мианмар дроновете не са поредният ексцентричен начин да си направиш селфи – те са важни съюзници в едно тежко и съдбоносно начинание: възстановяването на цяла местна гора – чрез залесяване „от небето“.

Възстановяването на една увредена екосистема е времеемка време и трудна работа, Тя може да отнеме години. Селяните в делтата на река Иравади ръчно са засадили 2,7 милиона мангрови дървета, за да възстановят местните крайбрежни гори, но междувременно не са спрели да търсят по-ефективен начин да свършат работата. Те намерили решението у BioCarbon Engineering – система за залесяване чрез дронове, която засажда по 100 000 дървета за един ден.

За да посадят толкова много дървета, дроновете първо подготвят работата. Те прелитат над земята и картират релефа.

После на тази база се подбират най-добрите места за засаждане. Втора вълна дронове полита над терена и „стреля“ семенни шушулки в земята, в съответствие с изчисленията, направени от предишните безпилотни апарати.

Проектът за засаждане би трябвало да започне през септември, покривайки около 250 хектара с 1 милион нови дървета, в допълнение към 750-те хектара, които вече са засадили селяните. Ако всичко върви по план, в крайна сметка BioCarbon Engineering ще помогне да се засадят до 1 милиард дървета в района.

Младата фирма работи съвместно с Worldview International Foundation – неправителствена организация, която управлява проекти за засаждане на дървета.

В Мианмар мангровите дървета са особено важни, тъй като те помагат да се осигури екосистема, в която да живеят местните риби, и защитават бреговете от бури. Възстановяването на дърветата ще има роля за защитата на уязвимите хора, живеещи в крайбрежните райони.

Кметът на Лондон Садик Хан представи нова стратегия за опазване на околната среда в Лондон. Тя предвижда британската столица да се превърне в „град-парк“. Програмата включва нов „Зелен градски фонд“ на стойност 9 млн. лири, който да подпомогне постигането на целта.

До 2050 г. повече от 50% от площта на Лондон ще бъде зелена, зарече се Хан. Това обещание ще бъде постигнато чрез значително увеличаване на използването на зелени покриви и стени в новите сгради, котио се строят. Предвижда се иподобряване на качеството на съществуващите паркове и градини. Регламентите за планиране скоро ще имат по-строги изисквания за разработчиците, които да включват зелена инфраструктура, каза кметът. Това ще включва „дъждовни градини“ и друге елементи на т. нар. зелена архитектура.

Стандартите ще помогнат за подобряване на устойчивостта на Лондон срещу наводнения, осигурявайки по-ефективен естествен дренаж по време на дъжд.

„От нашите известни Кралски паркове до любимите ни градини в градовете и градските природни резервати като Woodberry Wetlands, тази „зелена инфраструктура“ е жизненоважен актрив, който подобрява качеството на въздуха, повишава качеството на живот, опазва дивата природа и привлича хиляди посетители,“ каза Кан.

По-рано тази година доклад на професионалисти в областта на строителството и наводненията предупреди, че надпреварата за изграждане на нови имоти, за да се преодолее недостигът на жилища в Обединеното кралство, може да увеличи риска от наводнения в страната – – освен ако не се предвидят устойчиви дренажни системи.

Новият фонд от 9 млн. лири е описан от кметството като „първа стъпка“ към постигането на целта за 2050 г. Средствата ще се предоставят на местни групи, които искат да засаждат нови дървета и да обновяват обществените райони.

Наред с плана за увеличаване на зелените площи в Лондон Стратегията за околната среда съдържа и нови инициативи, които трябва да гарантират, че градът ще стане „нулевовъглероден“ до 2050 г. Това включва планове за реформиране на събирането на отпадъци в лондонските квартали и увеличаване на използването на възобновяема енергия в столицата.

Хан планира инсталирането на 100MW нови слънчеви мощности в Лондон до 2030 г. Той каза, че целта ще бъде постигната чрез разгръщане на слънчевата енергия в „Транспорт за Лондон“ и „Голямата лондонска автономна област“. Ще се финансират соларни проекти на общността и ще се създават нови „обратни търгове“, за да се намали цената на покривните соларни инсталации за домакинствата и бизнеса.

„При обратните търгове ние каним хора да ни уведомят дали са заинтересовани да поставят слънчеви панели на покрива си“, обясни заместник-кметът по околната среда Шърли Родригес. „Събираме всичко, събираме цифрите, след това обявяваме търг. Компаниите подават оферти. Така чрез този конкурентен процес се постига намаляване на цената, а накрая се възлага на компаниите да доставят [оборудването]“.

Община Бургас ще проучва опита на водещи европейски градове в прилагането на природосъобразни решения за градската среда. Морският ни град ще изследва добрите практики и приложи научените уроци, знания и опит на градове като Генк, Глазгоу и Познан в разработването на иновативни “зелени” решения в градска среда, съотносими към нуждите на града. Финансирането, предоставено от ЕС на Община Бургас за тази цел, е 109 999,75 евро. Проучването е подсигурено като част от проект по програма Хоризонт 2020 – “Природосъобразни решения за зелени градове – CONNECTING Nature”. В това начинание Община Бургас си партнира с партньори от Ирландия, Белгия, Полша, Германия, Словения, Босна и Херцеговина, Гърция, Кипър, Испания, Италия, Грузия, Армения и Обединеното кралство. Бургас е участва в консорциума като „град-последовател“ (на английски – “fast-follower city”).

37 организации от 19 страни се събраха в Дъблин за старта на проекта. В него водещ партньор колежът “Тринити” в Дъблин. Голямата цел на проекта е превръщането на Европа в глобален лидер в процеса на преосмисляне на моделите, по които природосъобразните решения могат да бъдат прилагани по- ефективно в градовете. Значението и финансирането за тези решение непрекъснато нараства като се обръща все по- голямо внимание на важността за “връщане” на природата обратно в градските пространства.

Тези иновативни решения помагат за подобряване на градската среда, но също така имат и значителен потенциал за създаване на допълнителна заетост в градовете и подобряване здравето и комфорта на гражданите.

Към момента над 70% от населението на Европа живее в градовете и се очаква този процент да нарасне до 80 % до средата на 21 век. Това означава 36 млн. нови граждани, които ще се нуждаят от дом, работа и грижи до 2050 год. Природосъобразните решения могат да се използват за справяне с много от предизвикателствата в градовете, като например непрекъснатото влошаване на здравето на хората, унищожаване на природния потенциал и “услугите”, които предоставя (чисти въздух, вода и почва), изменение на климата и застрашаващо увеличение на риска от природни бедствия.

Чрез проекта Connecting Nature партньорите от 13 града ще разработят иновативни природосъобразни решения за малки, средни и големи градове, които след това да се разпространят и сред други европейски градове. Например гр. Генк в Белгия (с население 65 000 души) търси начини за превръщането на града от център на минната промишленост в център на устойчивата енергия. В Познан в Полша (с население 500 000 души) властите стимулират интереса на местното население като им дават възможност да предлагат и след това да гласуват за различни природосъобразни решение, които да се приложат в кварталите или целия град. Бюджетът на тази инициатива през 2016 год. е бил 3, 3 млн. евро. А в Глазгоу в Шотландия (с население 600 000 души) местният съвет цели всеки гражданин да има достъп до зелени или водни пространства на най- много 400 м от мястото, където живее. Към момента 60% от населението на Глазгоу живее на 50 м от изоставени и занемарени градски площи.

По-малко автомобили, а не само по-екологични коли – това е ключът към по-чистия въздух. Това твърди британският учен проф. Франк Кели пред изданието „Гардиън“. Електрическите автомобили не са решение на кризата с въздуха. Те също произвеждат прахови частици – от триенето на гумите и спирачките, запрашавайки въздуха, което е свързано със сериозни здравословни проблеми.

Наскоро британското правителство заяви, че готви значителни инвестиции в превозни средства с изключително ниски емисии, а от 2040 г. ще забрани продажбите на дизелови и бензинови коли.

Но, според Франк Кели, който е професор по околна среда в Kings College London и председател на Правителствената консултативна комисия по медицинските въздействия на замърсителите на въздуха, тези стъпки няма да са достатъчни. „Нашите градове се нуждаят от по-малко коли, а не само от по-чисти коли“, пише проф. Кели. “Един от проблемите е, че електрическите превозни средства няма да намалят в достатъчна степен праховите частици (PM) – другия токсичен замърсител (освен азотния диоксид), излъчван от автомобилния транспорт“. Това е така, защото праховите частици се генерират не само от двигателите, но и от триенето на гумите, от износването на спирачките и от разрушаването на пътните настилки, добавя професорът.

Според Кралския лекарски колеж, около 29 000 души във Великобритания умират всяка година заради замърсяването на въздуха с фини прахови частици. Това е повече от всички 23 500 преждевременни смъртни случая годишно, дължащи се на азотния диоксид. Частиците са толкова малки, че лесно попадат в кръвообращението. Такива се откриват вече и в човешкия мозък и има опасения, че излагането на ФПЧ може да играе роля в развитието на инвалидизиращи заболявания като болестта на Алцхаймер.

Тезата не проф. Кели е подкрепена от еко-адвокатите ClientEarth, които дадоха бритранското правитеслтво на съд, за да го принудят да разработи стратегия за качеството на въздуха. „Електрическите превозни средства играят роля в борбата със замърсяването на въздуха, но те не са единственото решение“, каза адвокат Анна Хеслоп.

В своята статия проф. Кели подчертава, че населението в Лондон се разраства бързо – което важи и за други големи градове – и затова трябва да има повече и по-добър обществен транспорт, вместо да се оставят хората да разчитат на притежаването на коли и използването им за кратки пътувания. Трябва да има „още толкова активен транспорт под формата на ходене и колоездене,“ и то да е лесно и достъпно.

За щастие отношението към автомобилите се променя бързо, особено у младите, забелязва професорът. Те предпочитат члеснтво в автомобилни клубове и споделянето на коли, вместо да купуват автомобил.

„Оставянето на колата у дома трябва да бъде най-достъпната, най-сигурна и най-удобна опция за лондончани за ежедневния им живот“, смята и кметът на Лондон – Садик Хан. “Това е не само от съществено значение за справяне с претоварването…, но е от решаващо значение за намаляване на токсичното замърсяване на въздуха и подобряване на здравето на всички лондончани“.

Бъфало стана първият американски град, който генерално изхвърли изискванията за паркинги от своя градоустройствен кодекс. Надеждата на градската управа е това да направи града по-“човешки“ и удобен за ходене пеш.

Бъфало се слави като прекрасен град с чудесна архитектура, музеи и ресторанти, с отлични връзки по релсов път, магистрали и море, с много водни ресурси и чиста електроенергия. Градът се слави и с един от най-прогресивните кодекси за градското развитие. Но голямата новина е изискването за паркингите: вече няма такова!

„Много градове избират селективно минималните изисквания за паркиране като например Рочестър, който го елиминира в центъра, но Бъфало ще бъде първият в САЩ, който ще премахне минималните изисквания за паркингите в целия град“, съобщава The Buffalo News. Регулацията ще спре да принуждава разработчиците да изграждат паркинги, които накърняват пешеходната среда.

Кметът обяснява как това ще привлече хората обратно в града:

„Виждаме значително икономическо развитие и създаване на работни места в град Бъфало. Знаехме, че това ще ни отведе на друго ниво, ще запази и развие общността, ще създаде рамка за развитие в нашия град, която ще помогне за развитието на имотите по начин, който гражданите искат да видят“.

Анализаторите приветстваха новото решение като мъдро в светлината на все по-сухия, затоплящ се свят. Бъфало ще стане град за хората, където е удобно и приятно да се ходи пеш, посочват те.

„….А пък при нас в Москва кметът реши и започна да стеснява улиците в града,“ сподели възмущението си Станислав, вдигайки рамене в недоумение. „И както движението в центъра беше и без друго претоварено, направо стана ужасно!“

Със Станислав Кувалдин, който живее в Москва, се озовахме заедно на обучение с други колеги – журналисти от Централна и Източна Европа, което ни отведе в Кресна в един топъл зимен ден. Обядвайки в малка гостилница насред дефилето с колегите се заговорихме за градовете, в които живеем.

Станислав се оплака, че карането на кола в центъра на Москва е станало трудно заради стеснените улици и появата на паваж на някои от тях, който е заменил асфалта. В оплакването на Станислав за стеснените улици на Москва изведнъж разпознах разказа, споделен през декември в София, на датския урбанист Ян Геел за преобразяването на руската столица – заедно с неговия израз „колата е цар“….

– Станислав, а като стесни улиците на Москва, кметът какво направи с тротоарите, – попитах руския си колега.

– Ооо! Тротоарите сега са широ-о-оки! – отвърна Станислав с разперени ръце и вежди, вдигнати като арките на римски мост.

– А коли има ли по тротоарите?!

– Ооо, не! Няма как! Забранено е! Забранено е, има глоби, трябва да плащаш.

– А колите къде отидоха?

– Ами къде…. – Станислав направи дълга пауза, взе да клати глава. – Ако имаш двор или гараж, прибираш си колата там. Ако нямаш – не ходиш с кола из центъра.

Станислав продължаваше да описва новия облик на центъра на Москва, а в гласа му имаше смес от удивление и недоволство. Да, недоволство.

– А пейки по тротоарите има ли, Станислав?

– Ооо, има! Сложиха пейки, много нови пейки. Е, малко са грозни. Ама сложиха пейки, да, и дървета посадиха даже! Сега има и много дървета. Обаче знаете ли колко лошо направиха – на много места в Москва имаше малки павилиончета, където човек може да иде, да поспре, да изпие една бира… И тях ги махнаха! Сега няма къде да идеш да изпиеш една бира…

Запитах Станислав не е ли хубаво това, че сега тротоарите са широки и свободни, хората имат къде да ходят и да поседнат. „Е, да“, отвърна той, мънкайки. Каза, че не е доволен. На въпроса ми “защо” последва тирада, която не може да бъде преразказана, но, накратко – Станислав и редица московчани като него са недоволни не заради самите промени в града, а защото местната управа взема решения за града „авторитарно“, без да потърси мнението на гражданите.

Съдия в германския град Щутгарт реши, че най-замърсяващите дизелови автомобили може да бъдат забранени в града от януари 2018 г. Решението е част от опит да се ограничат опасните за здравето високи нива на замърсяване на въздуха.

Съдията реши в петък, че управата в Щутгарт трябва да преработи своя План за качеството на въздуха, като включи забрана за движението на най-замърсяващите автомобили с дизелови двигатели в града – от следващата година. Съдът смята, че настоящият план е недостатъчен за справянето със замърсяването на въздуха.  Нивата на азотен диоксид и прахови частици редовно нарушават законовите ограничения. Щутгарт се слави като един от градовете в Германия с най-замърсен въздух.

За да се справи с проблема, правителството на Щутгарт неотдавна изготви проект на План за качеството на въздуха. Екологичните адвокати от ClientEarth обаче пратиха градската власт в съда, като изтъкнаха, че макар че съдържа някои положителни мерки, планът не е достатъчен за ограничаване на замърсяването.

Съдията се съгласи с това становище, добавяйки, че ограничаването на достъпа в града за най-замърсяващите автомобили е неизбежно, ако районът иска да постигне значително намаляване на замърсяването в възможно най-кратък срок.

Този ход следва подобни решения за Дюселдорф и Мюнхен. Това е и най-новото постижение в от победи от победи на активистите за чист въздух в цяла Европа.

„Съдията разясни, че забраната за дизелово гориво е неизбежна“, заяви в изявление адвокатът от ClientEarth Уго Тадей. „Властите в Щутгарт трябва да намерят бързи и ефективни начини за разрешаване на проблемите с качеството на въздуха в региона“. Все пак предстои и разширено разглеждане на случая в съда по-късно тази година, за да се определи дали градовете ще имат правомощията да забраняват дизеловите коли по своите улици – или това ще бъде в правомощията на федералното правителство. Възможно е да се стигне до ситуацията, когато градските власти налагат такси за навлизането на замърсяващите превозни средства в градските центрове.

За да стане един град удобен за живеене за хората, първата стъка е да отвоюваме пространствата обратно от автомобилите. Развитието на обществения транспорт е от критично значение, но то е възможно само при рзвитие на пешеходството в града. Това разказа неотдавна Хенриет Вамберг, партньор и управляващ директор в „Геел Архитекти“ – датското архитектурно студио, което се зае със задачата да консултира Столична община за подобряването на градската среда в София. През април Вамберг проведе в столицата обучение за служители на СО и представители на НПО. Първите й впечатления бяха, че София е прекрасен град за живеене, с чудна природа и много история.

Какво е значението на зелената инфраструктура за „градовете за хората“?

О, това е много съществено! Въпросът е до голяма степен да си отвоюваме градовете обратно от автомобилите. Мобилността в града – това значи да има удобен градски транспорт, да има удобни условия за ходене пеш, за каране на колело.

Видяхме, че в София се инвестира много, прави се много за обществения транспрорт и се строи метро. Но е много трудно да накараш хората да слязат от колите и да се возят с обществен транспорт, ако няма удобство за пешеходците. Защото, за да стинеш от или до обществния транспорт, ти трябва да ходиш – да ходиш пеш! Затова тези две неща вървят ръка за ръка!

Същото важи и за велосипедното движение. То също е съществена част тот подобрението на градовете.

Говорите за стратегиите за пешеходството, за обществения транспорт, за велосипедния – какво е нужно, за да са те успешни?

Не можем да оставим обществения транспорт настрана – имаме нужда от него за пътуванията на дълги разстояния и за да облекчим улиците.

Ако говорим за пешеходците – нужни са хубави тротоари, с качествен паваж, сингализирани пътеки за пресичане, с разбираеми знаци, с показване на времето за чакане, с малко препятствия от вида тунели или стъпала. Трябва на хората да е лесно за крачене и лесно за ориентиране.

За велосипедните трасета свързаността е с основно значение. Трябва да има връзка между маршрутите, да се стига лесно от една друга точка до друга. Важно е да не се опитваш да „скриеш“ велосипедните алеи по второстепенни улици. Те трябва да са налични по централните улици – там, където така или иначе хората се движат и са свикнали да минават.

Безопасността е не по-малко значима – всички трябва да се чувстват сигурно, когато се движат.

Хората прекарват много време в автомобилите си, чакайки в задръствания, но не слизат от колите, за да се качат на автобус например. Казвате, че подобна е била ситуацията и в Москва до скоро. Как си обяснявате този „инат“?

Мисля, че хората правят това, защото постепенно са свикнали времето за пътуване да се увеличава. В началото са пътували половин час, после цял, после повече… Постепенно, неусетно са свикнали.

Част от проблема е в липсата на алтернативи – когато общественият транспорт е ужасен на даденото място. Цари усещането, че алтернативата е противна, некачствена, гадна,… че автобусът винаги е препълнен, няма място за сядане, разваля се често, закъснява….

Другата част от проблема е липсата на усещане за предимството на другия вид превоз. Много е хубаво човек да знае колко бързо може да измине, да речем, километър; в някои градове вече не слагат табели за разстоянието до дадено място, а за това колко време ще ти отнеме, за да стигнеш дотам пеш. Човек вижда колко време му трябва, за да стигне някъде, вместо да гледа разстоянието. Ако знавете, че даден обект е на 5 мин. пеша, няма ли да предпочетете да повървите, вместо да се качите на колата дотам? Информацията е важна!

Само транспортът ли е важен за „града за хората“?

В глобален мащаб е така – градовете търсят как да да преминат към устойчив транспорт, така че колите да заемат по-малко място в живота ни, защото това се отразява на качеството на живота като цяло. Има ли добра мобилност, можем да ‘активираме’ гражданите. Тогава можем да имаме град, в който се развива общността – хората да са въвлечени, всеки да може да излезе и да прави нещо, без да му се налага да плаща. Прекрасно е човек да може просто да седне и да почива някъде. Това е важно, за да може общността да се развие, да има чувство за равенство, да бъдем свързани като общност.

Градските градини, градското земеделие – това са чудесни методи за развитието на общността. В градините хорат отиват на пръв поглед за да копаят, но всъщост се свързват помежду си – те си говорят, опознават се, заприказват се; градината е само поводът – общуването е много по-съществено. Човек става част от нещо по-голямо – общността. Особено ценно е това за преодоляване на социалната изолация – за включването на самотните хора, на възрастните – те имат къде да излязат, да срещнат хора, да намерят приятели, да бъдат част от обществото.

Върховният юридически орган на Франция нареди на френското правителство да изготви решение за лошото качество на въздуха в страната. Делото бе заведено от “Приятели на Земята” във Франция с подкрепата на адвокатите от ClientEarth.

Conseil d’État даде на френското правителство девет месеца, за да изготви план за качеството на въздуха. В него трябва да се посочи подробно как страната планира да приведе качеството на въздуха в съответствие със законовите граници, определени от ЕС.

Решението идва след сходни присъди на британските съдилища, които вече два пъти задължиха британското правителство да изготви план за качеството на въздуха със стратегии за привеждането му в съответствие с правото на ЕС – възможно най-скоро.

Във Франция, подобно на Обединеното кралство, основните замърсители, които постоянно нарушават стандартите на ЕС, са азотният диоксид и праховите частици. Те се генерират главно от дизеловите автомобили в градските центрове.

Conseil d’État реши, че настоящите мерки не са достатъчни за справяне с проблема, който в много области причинява опасни нива на замърсяване.

“Решението на Conseil d’État е голяма победа за здравето на френските граждани”, заяви адвокатът на ClientEarth Уго Тадеи в изявление. “Френският съд последва примера на все по-голям брой съдилища в цяла Европа, които защитават правото на гражданите на чист въздух и държат отговорни за това държавните органи”.

Френското правителство наскоро даде сигнал за готовността си да предприеме решителни стъпки за справяне с качеството на въздуха. По-рано този месец френският министър на екологията Никола Хюло обяви плановете си за забрана на бензиновите и дизеловите автомобили до 2040 г.